Издателство Книгомания

Емблематична фигура на френската технологична сцена, Джонатан Ангелов е пример за човек, който превръща невъзможното в реалност. Това е едновременно разтърсваща лична история и практичен наръчник за успех — за пътя от социалните служби до създаването на компания „еднорог“ и успешни инвестиции. „Човекът на стойност един милиард“ – Франк Никола „Успехът ми не беше предначертан. Роден съм от майка имигрантка от България и неизвестен баща. Израснах в парижкия квартал „Богрьонел“ до деня, в който всичко се срина. Майка ми беше измамена, изпадна в депресия, отдаде се на алкохолизма и загуби всичко. Включително и мен. Попаднах в системата за закрила на детето. Приемни семейства. Държавни домове. Глад. Студ. Самота. Чувствах се различен. И именно това се превърна в моето предимство.Нямах нищо. И нямах какво да губя.“ – Джонатан Ангелов В книгата „Нищо за губене“ авторът споделя своите принципи: труд, любопитство, смелост и постоянна отвореност към света. Неговото мото е: „Бъдещето ви принадлежи – от вас зависи да го напишете!“ и винаги го следва. Специално за българското издание се публикува за първи път ексклузивно интервю на Деси Минчева с автора, в което той разказва за малкия Джони през 80-те и 90-те години. Книгата е допълнена и със снимков материал от личния архив на автора. Съосновател на френско-американската технологична компания Aircall — „еднорог“, който променя бизнес телефонията — и на инвестиционния фонд Aguesseau Capital, Джонатан Ангелов е отличен за предприемач на годината (2024) от Парижката търговско-промишлена камара, Министерството на финансите и ÉcoRéseau Business. Част е и от Топ 50 на предприемачите, движещи френската икономика (класация на Institut Choiseul).

Прочетете повече по-малко

„Ключови факти“ обобщават всяка тема и помагат в подготовката за тестове. Достъпни диаграми обясняват как функционира психиката. Имате уникален инструмент за справки и подготовка за изпит. Най-същественото от всяка тема е представено ясно само върху една страница. Сложните теми са разделени на по-малки части, а диаграмите, графиките и илюстрациите помагат за разбирането и запомнянето на всяка от тях.

Прочетете повече по-малко

ИСТОРИИ ЗА ДОБРОТО, РАЗКАЗАНИ СЪС СЪРЦЕ Юлияна Антонова-Мурата завършва 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето й обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си. Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух.  Талантът й да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите й „Моши моши, Япония“ и „Сан сан, Япония“ в бестселъри. „Бледорозовите цветове на ефимерно разцъфналата вишна (японската сакура), изумруденият цвят на японския зелен чай (мача) и червеният диск на изгряващото слънце зад хоризонта в ранните утрини, когато рибарските лодки потеглят навътре в морето (хиномару в средата на белия японски флаг) – това са трите най-силни впечатления от тази страна, която за мен е неповторима със своята красота. Онова обаче, което е спотаено най-дълбоко в сърцето ми, са случайните срещи и искрените приятелства с хората в Япония – те никога не са ме „отделяли“, не са странили или поглеждали снизходително, враждебно, без необходимото уважение – била съм част от тях. Така са ме приемали. Вниманието и любезността на тези хора към мен и моите приятели чужденци правят Япония изключително различна за живеене от останалия свят. Не, не бих казала, че Япония е моята Родина, дори и втора родина не е. Тя, родината ми, е там, където съм родена и израсла. Но в Япония, където – с малки прекъсвания – съм повече от петнайсет години, живея с онова странно усещане, че те обича Родина. Без „изхвърляне" и восокопарност, без пренебрежение и нехайство – нежно, деликатно, спокойно и тихо. И ако е истина, че всеки свят човек има своето вчера, грешниците – тяхното утре, то тези хора около мен имат настояще. То е невероятното, смайващото, уникалното.  Пиша за него.“ - Юлияна Антонова-Мурата

Прочетете повече по-малко

Това е основният дом на царското семейство до 1946 г., а след това става официална резиденция на държавното и партийно ръководство на Народната република. През 2001 г. цар Симеон II и княгиня Мария Луиза даряват парка на Столична община, за да бъде отворен за гражданите. Днес в двореца „Врана“ се помещава Царският научен институт и музей. Чрез тази книга широката публика за първи път може да се докосне до всичко известно за богатата 125-годишна история на личния дом на българските царе.

Прочетете повече по-малко

„Как да спечелим спечелена позиция? На пръв поглед парадоксален въпрос, но в практиката – дори на високо ниво, между силни съперници, е актуален. Много често състезателят, който е получил сериозно преимущество, се отпуска, очаквайки позицията сама да се спечели. Няколко небрежни хода, и всичко може да се преобърне, вместо победа – обидна загуба. Това е често срещана психологическа грешка, която и аз самият съм допускал нееднократно. Настоящата книга на д-р Стефан Сергиев задълбочено изследва този феномен. На базата на 1000 примера той анализира даден проблем от всички страни и посочва пътя за неговото решаване. От особена важност е идентифицирането на критичния момент в партията и д-р Сергиев се справя отлично с тази задача. Трябва да се отбележи като безспорно предимство на книгата, че преобладаващата част от примерите са от творчеството на български шахматисти. В заключение мога да отбележа, че в шахматната литература има само откъслечни разсъждения по темата за спечелената позиция и в тази връзка цялостното изследване на проблема от д-р Стефан Сергиев придава уникалност на книгата.“ – Гросмайстор Венцислав Инкьов

Прочетете повече по-малко

Митовете са най-великите истории, които някога са били разказвани. Предавани от поколение на поколение в продължение на хиляди години, те стават образец за всички по-късни наративи на човечеството със своите вечни теми – за сътворението и унищожението, за съдбата и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната. В книгата са преразказани около 200 мита на древните гърци, римляни, египтяни, келти, скандинавци, източни народи, американци, африканци и жители на Океания. Добавени са и кратки коментари за техния произход, общи теми и значение. Тук ще откриете легендите за: Херакъл, за Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата саможертва на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и много много други.

Прочетете повече по-малко

„1 + 1 = 1“ е книга за партньорството между талантливи, ярки, силни и вдъхновяващи личности, които не се страхуват нито от своето его, нито от егото на другия. Такъв е неписаният закон на успеха във всяко партньорство, независимо между какви хора и в каква сфера е то – двамата в тандема да имат и чувстват пълната свобода да бъдат себе си.

Прочетете повече по-малко

„Всеки се опитва да се изплъзне на времето, да го надхитри, да го победи, но сякаш столетниците са единствените, които успяват, защото са се помирили с него. Историите в тази книга се основават на разказаното от столетниците по време на срещите им с мен. Ако времето на Земята е безпощадно към физическото тяло, столетниците някак успяват да съхранят красотата на тази душа, и то точно в нейната изначалност, съумяват да пренесат през годините опита и смисъла на живота – такъв, какъвто трябва да е в действителност – изживян с честност и доверие. И най-важното – с щедрост предават това на следващите поколения. Някои от тези съдби намериха място в първата ми книга „Столетниците: благословия или орисия“. За други ще прочетете сега в „Столетниците 2. Загадката на дълголетието“. Моите беловласи свидетели на времето.“ – Мира Добрева Учените у нас и по света посвещават голяма част от своите изследвания на търсенето на ключа за противодействие на стареенето. Стъпка по стъпка вървят все по-напред в опознаването на този естествен човешки процес. Днес хората стареят много по-бавно, отколкото това се е случвало преди две, три и повече десетилетия. Може ли старостта да се спре или поне малко да се забави? Каква е загадката на дълголетието? Не е ли в умереното хранене, в това да не прекаляваме с пиенето, удоволствията? Може би се крие в редовното прочистване на организма от гнилостните процеси, които водят до стареене? Или пък се дължи на движението, спокойната среда, общуването с позитивни хора? А защо да не е във всекидневното къпане с хладка вода или ранното ставане и лягане? Отговорите ще намерите между страниците на тази книга. А ако сте пропуснали, можете да потърсите и първата книга, посветена на тази тема.

Прочетете повече по-малко

Това е книга, която вдъхва надежда. Помага да се докоснем до огромната мъдрост, скрита в телата ни. Разкрива особен вид култура – културата да растеш с уважение към живота.Любовта на Мира към столетниците е очевидна и заразителна. Тя пише елегантно, искрено и реалистично, с топлота и усет за наистина важното. И може би затова посланията й докосват по изключително въздействащ и запомнящ се начин.Съвременната наука знае много за активното дълголетие и за хронобиологията. Темповете, с които ние стареем, са кодирани в гените ни. Но гените не са всичко. Има нещо, което е отвъд методичните указания и научните постижения. Това е искрата. Това е неукротимата воля да ни има, това е жаждата, която не можем да приемем под формата на таблетки или вълшебен еликсир. Важна е нагласата ни за живот! За нашия живот, трептящ и деликатен като балонче в ръцете на дете. Дали можем да пренесем това балонче отвъд болки, декади, приливи и отливи? Столетниците в историите на Мира ни дават надежда. Дават истина и вяра, че е възможно.Като свещ, подухвана от вятъра, е човешкият живот. Крехък е, чувствителен. Как да го пазим с обич, с усмивка, с грижа и отговорност, за да не угасне той преждевременно? Прочетете тази книга и открийте отговора за себе си. Защото в личната история и в емоционалната философия на всеки един от тези специални хора има невероятна сила и мъдрост.Мира, благодаря ти за вдъхновението!д-р Неделя Щонова, дм специалист невролог

Прочетете повече по-малко

„Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз.“ Петър Стоянович

Прочетете повече по-малко

Най-новата книга на Георги Милков „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела: „С ръчния багаж между Лисабон и Токио“; „Пътешествия в историята“; „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ ; „Три места в България“. Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала „Нотр Дам дьо Пари“. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз определено нямам княжеско потекло. Накрая един слънчев ден в Ботсвана, когато тъкмо си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си пищност огромен носорог... Най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. А „Носорог в банята“ е книга точно за тези вироглави изненади, които подгряват водата в иначе хладната къпалня на живота.

Прочетете повече по-малко

Текстът на тази книга е на едно шестнайсет-седемнайсетгодишно момче. Неговото намерение е било още тогава да напише своите житейски мемоари, както ги нарича. Изменчивостта и несигурността на спомена са първият проблем, пред който се изправя, но не единственият. Множество случки и събития ще го отклоняват от намерението му и сами ще се превръщат в спомени. Сюжетът се движи между възможностите на едно разтрогнато и отново намерено приятелство, една несподелена и друга разрушена любов. Действието се развива в кратък отрязък между февруари и юли 1988 г., последната преди една преломна за автора, България и света година. В този смисъл тези „спомени“ представляват документ на времето. *** Из „Чакай и се надявай“ „Множество бележки, натрупани в чекмеджето ми, дневниците ми, моите писма, които, преди да изпратя, старателно преписвам и скътвам своя екземпляр, трупащ документи, както катерица – зимнина: това съм аз в навечерието на своето начинание. Начинание, за което се изискват години, начинание, изложено на риска на моето несигурно съществуване… Може ли подобно начинание да оцелее в собствената си неизвестност, или в това е неговият смисъл, лека-полека да оцелява заедно с мен, аз да оцелея с него, като спасителен пояс, който предвидливо си надявам, като провизии в килера на грижлив стопанин, като бъчви с херинга и лимони, които моряците складират в трюма за предстоящо плаване, в крайна сметка моята екипировка; аз съм безсилен, но добре екипиран.“ *** За автора: Иво Милев (р. 1971) е автор на документалния роман „КБ“ (2011), биографичните книги: „Животът и смъртта на Людмила Живкова“ (2018, 2022), „Тодор Цонев. Художникът в сянка“ (2018), „Илия Бешков. Биография“ (2021), „Владимир Димитров – Майстора. Биография“ (2022), „Алеко Константинов. Das Wunderkind“ (2024) и др.

Прочетете повече по-малко

В тези 34 истории авторът споделя специализирани познания за храната и хората по целия свят – как изтрезняват унгарците, как живеят монасите в Атон, какво се яде по време на война във Виетнам и на пикник в Кувейт. Ще откриете някои от скритите страни на неговата професия, видими зад „краткия флирт на властта с журналистите“, когато ги забравят след прием при краля на Испания или ги будят с новината, че гостуващ министър-председател е играл хоро. Ще прочетете и за успехи и провали, както и чисти издънки – за лов на костенурки в Атон, контрабанда на картофи от Кипър, тайната на сланината в Полша. А към това специален бонус са личните изводи и най-паметните рецепти на автора. Защо преиздавам книгата „Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази“ обновена и допълнена? Отговорността за преиздаването е само моя – нямам опит в издателската дейност. Още докато представях книгата на специално събитие, тя вече бе изчерпана по книжарниците, буквално за два дни. Не очаквах такъв голям интерес. Обяснявам си го с възприетия от мен нов стил на разказ – личното преживяване от срещите ми със страни, хора и събития. Започнах го с „Неизпратени писма до Маргарита“, разгърна се в „Рокендрол, шпионаж и последен валс“ и е вече господстващ в „Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази“. Оказа се, че хората знаят вече какво да очакват. Когато човек изплаща дълг, той трябва да даде нещо допълнително от себе си. Затова допълвам книгата с нови разкази, написани специално за това издание. В този смисъл вие, любезни читатели, получавате това, което сте очаквали, но и нещо отгоре. Нека по тази възходяща линия се развиват нашите отношения и в бъдеще. Иван Гарелов „Избрахме Итака да бием риба с харпуни, аз да готвя и така да изкараме курорта. Защо Итака? Защото е известен от митологията. Грешен избор. Първо, Итака не е туристически остров, защото няма вода. Карат им я с кораби. От местния кмет научихме една негова песен: „Нямаме реки, нямаме извори, само малко щерни, празни са и те“ … Второ, от митологията не е останало нищо друго освен имената на таверните – „Одисей“, „Пенелопа“. Трето, Итака не е удобен за подводен риболов. Водите му са дълбоки, рибата е в скални дупки. Изследван е лично от Жак-Ив Кусто. Четвърто, трудно се намира евтин подслон. Итака не се радва на туристи, но хората са с най-висок стандарт. Имат пари – от гурбетчиите в Южна Африка, от мъжете си морски капитани, най-добрите в света, имат и училище за капитани тук. Живеят си доволно и не им е до туристи. Но и ние не се предаваме лесно. Тошо Пасков, с когото дойдохме, е от най-известните харпунджии в България. Като видя морската вода, го обзе тръпката. Аз съм упорит и освен това говоря гръцки. Имахме и късмет.“ Откъс от книгата „Тук Хемингуей никога не е бил и нови разкази“

Прочетете повече по-малко

Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни от устата на футболната легенда се лее японска реч. Времената на айн, цвай, дрън са отминали безвъзвратно и сам полиглотът Стоичков е ознаменувал залеза на моноезичната култура... В Истории от ръчния багаж Георги Милков описва не само срещите си с епохални персонажи, но размишлява за интригуващи места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания. Събрал е част от тях, вярвайки, че необичайностите на живота са безбройни, но всеки може да види само толкова, за колкото е бил готов да пристъпи отвъд прага на собствените си предубеждения, а останалото се е изгубило завинаги в миманса на пропуснатите спомени. "Годината 1994-та бе паметна. България стигна до полуфиналите на Световното по футбол в САЩ, а Нелсън Мандела стана първият чернокож президент на Южна Африка. Китай влезе в интернет, а Елцин излезе от Германия. Изтеглянето на последните руски войски от Европа се смяташе за официалния край на Студената война. Дори в Близкия изток новините бяха добри - Арафат, Перес и Рабин взеха заедно Нобелова награда за мир. Исках да пиша за всичко това и започнах работа във в. 24 часа само на 21 г., току-що завършил първи курс във Факултета по журналистика. През 2000 г. заминах за Триполи като специален пратеник по случая с българските медици. Работих по този казус до самия му край през 2007 г. Междувременно бях военен кореспондент в Афганистан (2001) и Ирак (2003 - 2004), отразявах и други регионални конфликти, предимно в Близкия изток и Африка. През 2008 г. след пътуване в Северна Корея се посветих на нещо по-различно - проблемите на Корейския полуостров. Попътувах доста из Азия, после и в Латинска Америка, където интересните сюжети те застигат както си вървиш по улицата. Върнах се за по-дълго в Африка през 2013 г., за да участвам в телевизионен риалити формат, който бе повече забавление, отколкото изпитание. В дивото имах интересни срещи с животни и още по-интересни с хора. Предполагам, защото винаги съм бил по-любопитен към човешкия вид." Георги Милков

Прочетете повече по-малко

Вдъхновяващи сентенции за живота, любовта и семейството Мнозина са чували, а нищо чудно и да са използвали, духовитото въведение към китайска мъдрост: „Конфуций казва…“. Не е изненадващо, че 99 процента от въпросните крилати фрази нямат нищо общо с Конфуций, а повечето не са и китайски. Дори известната сентенция „Всяко дълго пътуване започва с една-единствена стъпка“ не идва от трудовете на Конфуций, а от Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ. В тази книга обаче ще откриете множество цитати именно от „Беседи и съждения“ на Конфуций. Това не е учудващо, разбира се, защото над две хилядолетия учението на Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е основополагащо за китайския политически и обществен живот. Сега, през XXI в., то отново е на преден план. Китай почита дълбоко културното и литературното си наследство и по тази причина, макар някои цитати да попадат в широката категория „традиционни“, повечето са от древни сборници с поезия и проза или от исторически хроники, които и до днес се преподават в китайските училища. Читателят ще забележи, че в някои случаи преводът изглежда значително по-дълъг от оригиналния цитат. Това отчасти се дължи на характерната сбитост на китайския език. Тази книга е подвързана по традиционна китайска техника, въведена при династия Мин.

Прочетете повече по-малко

Класически будистки напътствия за успокояване на ума Думата „дзен“ е придобила доста разтегливо значение. „Иска ми се да бях по-дзен“, казвам за дребен, но изнервящ проблем. Тук „дзен“ означава по-спокоен подход към живота и дразнещите дреболии. В този смисъл на думата навярно на всички ще ни се отрази добре да сме малко по-дзен. Една от най-значимите фигури в ранната история на дзен будизма в Япония е Доген Дзенджи (1200 - 1253 г.). На младини той пътешества из Китай. След завръщането си пише трактат, посветен на медитативната практика дзадзен, и основава дзен будистката школа Сото, която съществува и днес. В този сборник са включени цитати от Доген Дзенджи, както и напътствия от мнозина други японски дзен учители: Рьокан Тайгу (1758–1831 г.), Кодо Саваки (1880–1965 г.), Шунрю Судзуки (1904–1971 г.), Кошо Учияма (1912–1998 г.) и Тайсен Дешимару (1914 – 1982 г.). Тази книга е подвързана по традиционна китайска техника, въведена при династия Мин.

Прочетете повече по-малко

Оля Aл-Aхмед е журналист, поет, преводач от руски и арабски език. Aвтор на статии, пътеписи, репортажи, политически анализи и интервюта със световноизвестни личности, както и на две стихосбирки „Огледало“ и „Черното кокиче“. Завършва СУ „Климент Охридски“ в София, специалност „Арабистика“ и магистратура по журналистика и английски език през 1989 г. През 1990 г. специализира в Дамаск съвременна арабска литература. Журналист с дългогодишна практика в редица издания като „Преса“, „24 часа“, „Труд“, „Новинар“, „Стандарт“, „Тракийско слово“, „Словото“, „Трета възраст“, „Марица“ и др. През последните години е била специален кореспондент за Русия и Близкия изток и редактор в отдел „Международна информация“ във вестник „Стандарт“, журналист и експерт връзки с обществеността в БТA, специален кореспондент, автор и редактор в информационна агенция „Факти“, новинар в радио „Фокус“ и автор на редица интервюта и публикации в агенция „Фокус“. Владее свободно арабски, руски, английски и испански. Оля Aл-Aхмед е член на СБЖ, на СИЖБ, на Българската асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (ABUJET), на Международната асоциация на журналистите и писателите, пишещи за туризъм (FIJET), на Международната федерация на журналистите в Брюксел. Носител е на 38 награди за журналистика. Почетен гост-лектор е на Томския държавен университет, на Университета в град Перм и на Държавния университет за хуманитарни науки в гр. Пятигорск в Русия. Носител е на редица отличия и дипломи за обективна журналистика.

Прочетете повече по-малко

Най-космополитната поетеса в историята на българската литература с общо 35 книги, издадени на 5 континента, и поезия, преведена на 13 езика, включително японски, арменски и арабски. Ваня Петкова (1944–2009) остава единствената поетеса в света, изнесла два авторски рецитала по време на полет в самолет през 1983 г., за което е предложена за Рекордите на Гинес. Става доктор по испанска филология в Университета „Хосе Марти“ в Хавана, Куба, където живее от 1974 до 1978 г. по време на дипломатическата си кариера като културен представител на България в страната. Преводач от украински, английски, руски, сърбохърватски, немски, арабски и испански език. Ваня Петкова заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова са единствените български поетеси влезли в Световната трансконтинентална енциклопедия за жените поетеси и писатели през 1991 г. Носителка на Националната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“ и на званието „Обединител на култури“. Сред притежателите на нейни книги са световни личности като Джони Деп, Уилям Сароян, Мириам Макеба, Булат Окуджава, Евгений Евтушенко, Джоко Росич, Ясер Арафат, Индира Ганди и др.

Прочетете повече по-малко

„Екзекуторът“ е финалната трета книга от поредицата „Хилядолетната битка“ от Йордан Колев. Тя е продължението на „Лабиринт“ и „Пазителят на кобрата“. „Страховете, посети и покълнали в недалечното минало, вече са избуяли в кошмара от неясното бъдеще. Във време, в което науката е прекрачила границите на морала, а изкуственият интелект вече има пълна автономия, една „грешка“ се превръща в глобална катастрофа. „Екзекуторът“ е краят на трилогията, която обследва хилядолетна и необятна територия – границата между Добро и Зло. Там, където човешката природа е едновременно мрачен лабиринт, но и ключ към спасителния изход. Този роман антиутопия е предупреждение, но и зов за вяра, че дори в най-мрачния час Доброто може да проправи път.“ – Георги Милков, журналист, писател и пътешественик „Екзекуторът“ е навярно най-добрият трилър в българската литература. Йордан завършва по блестящ начин приключенията на Борис. Действието е ярко и стремително, но авторът поставя и множество философски и нравствени проблеми. Така превръща текста във вълнуващо предупреждение: не надмогне ли разумът на цивилизацията стихийните ни егоистични инстинкти, човечеството го очаква апокалиптичен край.“ – акад. Владимир Зарев, писател „Книгите на Йордан Колев, писател с пребогата и нестандартна биография, притежават качества на талантлива оригинална художествена литература.“ – Петър Андасаров, поет, литературен критик

Прочетете повече по-малко

Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето ѝ обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух. Талантът ѝ да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите ѝ „Моши моши, Япония“ и „Уки уки, Япония“ в бестселъри.

Прочетете повече по-малко

Екстремни сцени с кортежи и спортни автомобили, предателства, схеми за пране на пари, търговия с наркотици и елитна проституция...Този роман разказва необикновената история за пет години от живота на един милионерски наследник – достоверна картина за средите на богатите и известните, света на модата и престъпността.Богатството му е причина да стане жертва на похитители, а след това и жертва на любовта, когато научава шокиращата тайна за жената, която обича.Така подклажданият от по-рано бунт срещу доминантната фигура на бащата и семейния бизнес ескалира и героят, окуражен от появата на еднаквите числа, поема по нов път в живота си в търсене на независимост и щастие.За свои спътници той избира италианската мафия и славата, като ги превръща в инструменти за постигане на целите си.По този път показността и сексът се превръщат в негови приоритети, а дрогата и алкохолът – в негови отдушници и лекове за незарасналите му рани.Път, който го отвежда до предречения и неизбежен крах.Дали ще оцелее зависи само от това ще последва ли полъха от Изтока, или ще скочи срещу него.

Прочетете повече по-малко

„След успеха на „Хранилка“ Иван Комита се завръща, за да ни изненада с новия си роман, който разширява света на неговите търсения и поставя съдбата на героя му в съвсем нов контекст. Нека го последваме в това вълнуващо приключение.“ – Ина Вълчанова, писател „Комита е от смелите български писатели. В „Ахимса“ той пуска съвсем на воля въображението си и изпраща героите си на пътешествие отвъд границите на човешките възможности.“ – Ники Кънчев, журналист и водещ Джон Хасъмски е агент на Централното разузнавателно управление на САЩ, когото изпращат на мисия, свързана с международно разследване за тероризъм. Израсналият в Америка българин се впуска в опасно приключение, което го отвежда до София, Истанбул, Ню Делхи и Хималаите. Мъжът попада в епицентъра на измами, престрелки, убийства, атентати, за които се опитват да го натопят. Но кой? Защо? Агентът се превръща в беглец от закона и трябва да реши – да се предаде или да се укрие и разплете случая. Трудното му детство в България, първите години като емигрант и оперативната работа в ЦРУ са го научили да не се отказва и да се бори до последно. Затова Джон решава да продължи напред в търсене на своя изчезнал сънародник – милионерския наследник, и на истината за заговорниците, които стоят зад опита да бъдат унищожени той и институцията, за която работи. Пътят му ще криволичи покрай свещената река Ганг, ще минава през живописни кътчета в Хималаите, ще се отклонява през ашрами и храмове, ще го среща с необичайни герои с необикновени умения. Мит ли са свръхестествените способности и крие ли човекът заключени в себе си сили – главният герой ще се опита да намери отговорите на тези въпроси, потапяйки се в тайните на Изтока.

Прочетете повече по-малко

Новата виртуална реалност крие много опасности и рискове. Криптовалутата може дa се окаже коварно предизвикателство за онези, които искат бързо да забогатеят. Стремежът към големите пари, спечелени чрез инвестиция във виртуални пари, променя съдби. Успяват не само най-подготвените и хладнокръвните, но и онези, които нямат проблем със собствения си морал.Героите в романа, начело със свръхобразованата Вяра Раева, подготвят своята виртуална мрежа за лов на наивници. В нея попадат милиони хора от целия свят, сред тях е и българинът Илия. Воден от първичния инстинкт за бързо забогатяване, той попада в капана на престъпни умове. Какво ще случи с нея и безскрупулните ѝ съмишленици? Ще бъдат ли така изобретателни и в бягството?Роман за богатството и бедността като изпитание на духа, морала, характера, за полярния свят на лесните пари и жертвите на финансовите измами!Чрез приложените QR кодове ще можете да визуализирате местата, където се развива действието в романа в различни точки на света.

Прочетете повече по-малко

Фантастичното днес е нашето утре! „Лавината“ е завладяващ роман, който умело преплита елементи на трилър, драма и научна фантастика, за да ни потопи в опасния свят на височинния алпинизъм и в още по-непознатите територии на човешкото съзнание. Историята на Сара и Алекс, чиято любов е поставена на изпитание след трагичен инцидент в планината, е едновременно трогателна и напрегната. Те са принудени да се изправят пред невъзможен избор, който ги тласка към рискован експеримент, размиващ границите между живот и смърт, реалност и дигитална илюзия. Книгата е динамична, емоционално наситена и провокативна, кара ни да се замислим за бъдещето на технологиите и тяхното влияние върху човешките взаимоотношения. Авторът поставя за размисъл сложни теми като природата на съзнанието, етичните граници на науката и цената, която сме готови да платим за любовта, поставяйки важния въпрос: Готови ли сме за толкова бърза промяна и къде остават чувствата, които ни правят хора? „Представете си свят, в който границата между живот и смърт е толкова тънка, че може да бъде прекрачена с помощта на алгоритъм. Свят, в който сърцето спира, но душата се съхранява в дигитален отпечатък. Такъв е светът в тази провокативна и дълбоко човешка история, където изкуственият интелект не е просто инструмент – той е спасител, но и съдник. Това не е просто роман за технологиите, а за това какво означава да си жив. Какво означава да обичаш. И какво се случва, когато решенията, които вземаме в името на другите, променят самите нас. Емоционален, етичен, философски и на моменти почти поетичен – този роман ще ви накара да се запитате: ако можехме да пренапишем живота с код, бихме ли го направили? И каква цена бихме платили?“ - Стойчо Керев, журналист, продуцент и писател „Светът се развива със скоростта на светлината, новото време чука на вратите ни, но дали сме готови за него?Докъде може да стигне намесата на изкуствения интелект в интимността на отношенията ни? Може ли да контролира мислите ни, нашето бъдеще, любовта ни? Тези въпроси вече стават част от всекидневието ни, но от нас зависи дали ще допуснем лавината на изкуствения интелект да ни погълне. „Лавината“ е предизвикателен и динамичен роман, който дава отговори на тези въпроси.“ – Десислава Моралес, актриса

Прочетете повече по-малко

Лабиринтът е сложна надсловесна фигура, в която е нарушено съотношението между пространство и време. Пространството е умишлено намалено и сгъстено, а времето – умишлено удължено. Защото, влизайки в лабиринта, ние ставаме жертва на неговите уловки; поемаме нанякъде, задънваме се, връщаме се, загубваме се в коридорите, лутаме се и докато намерим изхода, времето тече...Точно на този принцип е изграден прекрасният роман на Йордан Колев „Хилядолетната битка: Лабиринт“. В пространството на една загадка времето е удължено до няколко века: от битката на тамплиерите срещу неверниците за опазване на Божи гроб до сегашната война с Ислямска държава за опазване на човешките ценности и достойнство.Постепенно книгата се изпълва не само с любопитни събития и с интересни човешки съдби, а и със значим смисъл; принуждава ни да си припомним вечния проблем за „доброто“ и „злото“.„Хилядолетната битка: Лабиринт“ щастливо обединява напрегнатия сюжет с достойнствата на психологическата проза. Романът е увличащ екшън, като притежава и всички качества на високата художествена литература!Владимир Зарев, писателАвторът на „Хилядолетната битка: Лабиринт“ – Йордан Колев – е потомствен пилот – като главен щурман на БГА „Балкан“ (1972–1985) неговият баща Йордан Колев-старши има значителен принос за развитието на въздушния транспорт в България. Синът лети в гражданската авиация от 1987 г., а да пише и превежда започва през 90-те години. През 2015 г. Владимир Зарев публикува три негови разказа в списание „Съвременник“. Това слага началото на тяхното приятелство – прочутият български писател оказва изключително влияние върху творческото развитие на Йордан. Следва публикуването на пътеписа „От Рио до Кейптаун“ (2017). Книгата е базирана върху преживяванията на автора по време на единствената околосветска ветроходна регата за аматьори. Личният опит е от значение и при написването на следващата му книга – романа „Кацането“ (2019), който пресича съдбите на пътници и екипаж от аварирал самолет.„Хилядолетната битка: Лабиринт“ засяга по нов начин теми, които вълнуват любителите на историческата литература.Четенето продължава да е сред предпочитаните занимания в свободното му време – наред с гледането на Формула 1, карането на мотор и плаването на ветроходна яхта.

Прочетете повече по-малко

Основният герой на трилогията е с объркани спомени и с двойствена самоличност, но има инстинктите на воин и ясното съзнание, че е дал обет да не допусне оскверняването на най-важната християнска светиня…Тук, както и в първата книга – „Лабиринт“, хронологичните нива са две, само че историческите сцени отстъпват по наситеност на съвременните. „Пазителят и Кобрата“ е шпионски трилър от най-висока класа – изграден без клишета, с много фантазия и с изпипване на всеки детайл от напрегнатата интрига. А авторът не взима страна, не се включва в изостреното противопоставяне по политическата ос Изток-Запад, на което сме свидетели в наши дни и особено след началото на войната в Украйна. Основната идея на книгата, поднесена максимално развлекателно, е една – човечеството още не е готово за живата вода на безсмъртието. И няма значение кой безверник как се представя – като „демократ“, или пък не, щом в битката за (пре)разпределението на ресурсите милосърдието отстъпва пред алчността.

Прочетете повече по-малко

„Една красива ръка се протегна през мъглата на този късен следобед... Женски глас прошепна: „Сир, нося картите. Искахте да ви гледам.“ „Има такъв мотив, втъкан някъде по средата на книгата, която държите в ръцете си. Съвсем бегъл момент е. Сякаш примигване на съзнанието, предало се в плен на омагьосващия калейдоскоп от истории за хора, места и събития. А те следват по страниците като интригуващи символи от колода магически карти, на които са изобразени атласки лъвове, любовни парфюми, револвери на ревността и съдбовни сребърни гривни, извадени от морските дълбини, за да донесат най-неочаквано отговори, смятани за безвъзвратно изгубени. Гласът, който ни шепти, за да разберем подредбата и значението на всичко това, е на авторката. Нейна е и тази изящна ръка, която се протяга през мъглата на онзи късен следобед. Подава се иззад дебелите завеси, изтъкани от минало и легенди, за да ни преведе зад кулисите на историята и да ни настани на първия ред, откъдето не само да наблюдаваме възхитителната възстановка, но и да я съпреживеем, все едно и ние самите сме участници в това вълнуващо случило се.“ – Георги Милков

Прочетете повече по-малко

Философска и поетична, книгата „Крадец на самота" е разнолика и емоционална, темите в нея - общочовешки. Теми за любовта, за доброто, за алиенацията и егоизма, за самотата на съвременния човек. Историите в книгата докосват съкровени струни и отправят мъдри послания, които са извън категориите време и пространство. Някои от разказите се докосват стилистично до магическия реализъм, други звучат като притчи. Това са разкази с емоционален заряд, които вълнуват не само със своите истории, но и с нежния и филигранен изказ на автора. В тях прозира топлата любов към човека, в тях няма упрек или дидактика, а съчувствие за трагичното и умъдрена простосърдечност за всекидневието. Илюстрациите на художника Кирил Златков имат силна органична връзка с текста на книгата. Въздействащи и красиви, те изразяват това, което текстът не може или умишлено премълчава. Образ и думи се преплитат в едно и ни пренасят в дълбоко емоционалния свят на персонажите от книгата. Едновременно фантастични и реалистични, илюстрациите на Кирил Златков впечатляват със свежо въображение и изключително умело претворяване на текст в изображение. В книгата се преплитат визуалното и белетристичното изкуство, което разширява обхвата на творбата - от изящността на словото до красотата на изображението. Проектът “Крадец на самота” търси нестандартни, креативни решения за привличането на нови публики. В тази връзка е предвидено организирането на няколко изложби: изложба на илюстрации и разкази от книгата в откритото пространство до НДК - “Моста на влюбените”, под надслов - “Илюстрирани разкази под небето” (тук разказите ще бъдат представени на български и на английски език, като датата на откриването съвпада с Нощта на музеите - 16 май, 2023 г.), изложба в Софийската галерия “КО-ОП Art and working space” и в галерия “Червеното пони”, гр. Пловдив. Всяко представяне на проекта пред българската публика ще бъде съчетано с театрална драматизация на разкази от книгата, изпълнена от талантливите актьори Леонид Йовчев и Иван Юруков. Предвижда се отпечатване на текста на “Крадец на самота” на Брайлово писмо и създаване на аудио версия на книгата, която да бъде дарена на Съюза на слепите в България. И още, и още…Проектът “Крадец на самота” бе високо оценен от Национален фонд ”Култура” (“Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации”) и от Министерство на културата - програма “Помощ за книгата”.

Прочетете повече по-малко

Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи. Считам пиесите й за явление в съвременната българска драматургия. „Чудна лятна нощ“ е първият роман, който тя публикува. Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Една литературна соната за копнежите помежду ни, за невъзможната споделеност. Една зимна приказка за вдъхновението и артиста, за пианото и книгата. Насладете се. Стефан ВълдобревТази лятна нощ е чудна във всички нюанси на думата – тя е и прекрасна, и необичайна; тя предизвиква почуда. Нещата, които се случват пред очите ви, разширяват конвулсивно зениците така, както се случва, когато зърнете човек, в който предстои да се влюбите. Пред вас ще се разлисти история за тайния живот на музикалните тонове, за яростната сила на буквите, за отчаяната прелест на танцуващото тяло. Оставете си място и за няколко разказа, разпилени по страниците на книгата като перли от скъсана огърлица. Когато ги прочетете, те пред очите ви отново ще се нанижат с невидима нишка в изящно колие. Вижте как ви стои или го подарете на някого.Димитър Коцев – Шошо

Прочетете повече по-малко

„Предварително зная, че това искрено, кърваво писание няма да бъде публикувано тук, а може би ще бъде един ден, но това бе причината да не оформя тази писмена рана, символично наречена книга или дневник, през тези 20 години.“ – Ваня Петкова, 1989 г. С този роман – „Бог е любов“ – за пръв път българският читател се докосва до една откровена история, много сходна с истинския живот на най-космополитната ни поетеса, чийто бурен житейски път внезапно приключва през 2009 г., но продължава посредством неповторимото ѝ творчество и до днес. „Книга като тази, която сега държите в ръцете си, не се пише нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден. Тя се пише цял живот, върху разранено коляно, което боли, и с ръце, които някога са били нежни, но вече са втвърдени от мазоли.“ – Исак Гозес За сюжета на романа „Бог е любов“: Психиатърката Олга Житска присъства на концерт на известната певица Нина Котленко – събитие, което ще промени живота ѝ завинаги. Омаяна от харизмата на певицата, тя мечтае да се запознаят и да разбере повече за нея, отвъд фасадата на славата и слуховете в медиите. След месеци на неуспешни опити да я открие случайността най-накрая ги среща и те се сприятеляват. Олга успява да спечели доверието на Нина, която доброволно ѝ поверява личния си дневник. Дневник, който разкрива разтърсваща житейска история, каквато Олга, въпреки професионалния си опит на психолог, дори не е подозирала, че е възможна. Както казва самата тя: „Дневникът на Нина Котленко беше съдба! Когато го научих почти наизуст и реших да ѝ го върна, нямах психически сили да ѝ го връча лично. Издебнах момента, когато я нямаше у дома, и в специален пакет го предадох с поръчение на Алисия. … Почти веднага след това заминах извън страната…“.

Прочетете повече по-малко

„Светът, в който живеем, е реален, но лишен от нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят. За да се пробуди, трябва да бъде назован и така творчеството, талантът на писателя, неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието и го превръщат от съществуване в разказ, а по-сетне в смисъл и в памет. Светът на Мира Добрева е пределно драматичен, изпълнен е с дълбинното познание за болката и страданието на човека. Така всеки истински писател доизмисля и досътворява човека, благородството и мерзостта на човека, низостта и величието на човека, безкрайността на човека. Персонажите ѝ са обзети от усилията си да бъдат различни, обладани са от своите безумия и зависимости, които привидно им дават, но всъщност отнемат свободата им. „Светулки зад решетките“ е прекрасен психологически роман за борбата на човека с алкохола и дрогата, всъщност за борбата на човека със себе си!“ Владимир Зарев „Светулки зад решетките“ разглежда съдбите на две жени, белязани от поглъщаща ума и тялото алкохолна зависимост. Сюжетът обхожда пътищата, през които ги води заболяването им. Без остатък и пределно болезнено книгата назовава упадъка на ценностите, духовната празнота и вледеняващото отчуждение, които пристрастяването предизвиква. Преплетени като в гнездо на птица, между страниците ще откриете дълбоките бездни на човешкото страдание и възвишеното чувство на любовта и прошката. Това е роман за отчуждението и великодушието. За болестта като начин на духовно израстване. За болестта като равносметка и форма на лечение. За проявлението на най-жестоката тъга – вечния страх, че смисълът е загубен. За безсмислието на живота и неговия висш смисъл. За просветлението. За смъртта, а то означава за безсмъртието.

Прочетете повече по-малко

Учебна игра, популярна във Виенския университет като Симулацията, завършва трагично за сириеца Далил Заид. Тя се оказва съдбовна и за участниците в нея - професора по литература Емил Лазар, дъщеря му Кая и студента по архитектура Зоран. Турбуленциите от събитието отзвучават дълго и достигат до различни места по света, като засягат дори хора, които не са присъствали в аудиторията.В търсене на истината за фаталния ден Симулацията се повтаря години по-късно. Новата игра е разгърната в трилогия, която ще отведе участниците до разкрития за житейското призвание, невъзможната любов, вината и изкуплението.

Прочетете повече по-малко

Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла. Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.

Прочетете повече по-малко

Пътят е дълъг – повече от 600 километра по билото на Стара планина. Но истинската му дължина се измерва в спомени, срещи и промени, които остават завинаги. По маршрута Ком – Емине хората вървят със своите раници, но и със своите страхове, надежди и неизказани мечти. Всеки носи своята история. Виктория бяга от живота, който я е наранил. Елица търси сили да не се откаже от най-съкровеното си желание. Борис се опитва да избяга от собствената си вина. Скалата върви, за да изкупи миналото си. Панчо иска повече, отколкото светът му предлага. А Звездоброеца ще трябва да погледне истината право в очите. Стъпка след стъпка съдбите им се преплитат по дългия планински път – там, където тишината на върховете кара човек да чуе себе си. А далеч от България един човек, който никога не е виждал родината си, ще разбере, че тя може да живее в сърцето ти, независимо къде се намираш. В края на пътя никой не достига само до морето.Някои достигат до прошка.Някои – до надежда. А понякога човек достига до най-трудната и най-важна среща – със самия себе си.

Прочетете повече по-малко

Приказка, но не съвсем... Философска притча, която се чете различно на всяка възраст. Независимо дали светът е съвършен или рухва в хаос, човешкото недоволство остава константа. Хората роптаят еднакво – в утопията и в апокалипсиса. Но на морския бряг две деца строят пясъчни кули... Те са открили нещо, което възрастните забравят – радостта не е в постоянството на нещата, а в самия акт на създаване.

Прочетете повече по-малко

Човек живее в митологична вселена, представляваща съвкупност от различни предположения и вярвания, чрез които той внася ред в представите си за света. Тези вярвания и предположения формират дълбинните структури на всяка култура и в този смисъл митологията може да се разглежда като основа на културния код (Аретов, 2006: 22 – 23; Frye, 1982: xviii). Още първите европейски преподаватели, поканени от японското правителство през втората половина на ХІХ в., обръщат внимание, че в някои случаи причините за нарушена комуникация с японците не са свързани с езиковите, а с междукултурните различия, които се дължат на различията в митологията и социалната еволюция. Казано с други думи, става дума за различни културни кодове. В много отношения митовете и народните приказки си приличат, но докато митовете образуват взаимносвързана система, подчинена в известна степен на определен канон, народните приказки странстват по света, като си обменят теми и мотиви (Frye, 1982: 33). Когато говорим за митологията, възниква и въпросът как тя се съотнася с религията. Специфични за религията са институционалността, ритуалността и доктриналността. Френският учен Анри Дюмолар разглежда шинтоизма по-скоро като митология, а не като религия (Dumolard, 1903: 221), но това е донякъде пресилено, тъй като спорове има единствено за доктриналността.

Прочетете повече по-малко