Предговор
Драги читателю,
В ръцете си държиш едно произведение на световната класика, а именно: „De bello civili“ („За гражданската война“) или, в пълен вариант, „commentariorum libri tres de bello civili“ („Три книги със записки (коментари) за гражданската война“) на римския военачалник и политик Гай Юлий Цезар.
След като Цезар вече е описал войната в Галия в своето произведение De bello Gallico , в това произведение той разказва за войната, която е водил срещу мнозинството в Сената под ръководството на своя бивш съюзник Гней Помпей Магнус в Италия, Испания, Северна Африка и Македония започнала на 10 януари 49 г. пр.н.е. с пресичането на река Рубикон от XIII легион и завършила със смъртта на Помпей на 28 септември 48 г. пр.н.е. в Пелузий в Египет. Книгата е писана вероятно около 48-44 г. пр.н.е.
Произведението обхваща три книги; започва със заседание на Сената в Рим и завършва с решаващата битка при Фарсала през 48 г. пр.н.е. Началото не е запазено. Освен това книгата не е завършена, тя прекъсва внезапно, което говори за това, че вероятно неочаквана смърт на Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е., е прекъснала работата над тази книга.
Продълженията на произведението, които описват хода на гражданската война до окончателната победа на Цезар (Bellum Alexandrinum, Bellum Africum, Bellum Hispaniense), са дело на други автори.
Настоящето издание е превод от английското издание: C. Julius Caesar, Commentaries on the Civil War, Caesar's commentaries of the civil war. The supplement of Dionisus Vossius to Caesar's first book of the Civil war. Липсващото Цезарово начало е заменено с „Допълнението на Дионисий Восий“.
Стилът на Цезар е образец за лаконичната красота на логиката. Цезар е тънък познавач както на военното дело, така и на психологията на хората, било то сенатори, пълководци или обикновени войници. Той ни разкрива механизмите движещи събитията с хладен разум и желязна логика. Същественото в неговите победи, като и тези на Александър Македонски , е, че без щателно разузнаване, без изненада на противника, без огромен и непрекъснат войнски труд, без непрекъсната грижа за логистиката и снабдяването на войската, победи не се печелят.
Текста е написан в трето лице, което подвежда читателят, че Цезар не е автор на текста. Даже в един пасаж разказвачът се разграничава от Цезар. Но който познава книгата Галската война, вижда, че стилът е уникален, Цезаров стил.
При войната около Марсилия се споменава българския народ болги, кн. 1 § 35 със столица Ним. „Според изчисленията на Авентин още през 225 г. пр. Хр. се е случило така, че един отряд от българския народ, който принадлежал към баварското племе, се отделил от него и заминал. Крал Тезел и братовчед му Балгер изпратили „много народ (с името Булгарн, както се казва в немските баварски хроники), които отишли в страната, която сега се нарича Франция, построили град Toles и заселили всички там“, Карл Фритцлер , 2.1. Това се е случило след нахлуването на галите на Балканите, за което говорят нашите народни песни, и след разграбването на храмовете в Делфи през 273 пр. Хр. След тази война има придвижване на българи обратно към Галия. Интересно е, съвпадението на имената Тил и Толес във Галия, днешния Тулуз. В България днес има селище с име Тулово.
Ирландските предания говорят за заселване на болги на острова по времето на цар Кир (559 – 530 г. пр. Хр.).
В района на Марсилия Цезар споменава и галските тектосаги, които ще видим и завърнали се в Мала Азия, част от които служат в армията на Цезар кн. 3 § 4 с предводител Теодар, което означава и Божидар. Част от текстосагите, след времето на Александър Велики, остават и на територията на днешна България.
Забележително е, че реката разделяща Галия и Италия по времето на Цезар носи българското име Вар, кн. 1 § 83.
От гледна точка на тракийската история текста съдържа също някои сведения. Дебаркирането на войските на Помпей и тези на Цезар става по крайбрежието на днешна Албания. Крайбрежието на Илирия бива ограбвано от войските на Помпей, по специално ограбени биват трако-илирийците наричани партинци. Военните действия се развиват в планинските части и се пренасят към Хераклея Синтика и след това в посока Лариса. Решителното сражение се състои в Тесалия при притока на река Пеней (пенеща се река) наричан Енипей.
Споменава се, че тракийският народ на одрисите предвождан от Котис (Сапейски) (ок. 57–48 г. пр. Хр.) е изпращал войски в помощ както в началото на Помпей, така и при решителната битка – на Цезар. Котис I умира през същата година. И други тракийски народи участват в тази война: (1) на страната на Цезар: „Двеста бяха от Македония, командвани от Баскиполис, офицер с голяма слава; … Имаше също така голям брой дардани и беси, отчасти доброволци, отчасти наемници; заедно с други от Македония, Тесалия и съседните държави и провинции; които всички заедно съставляваха споменатия по-горе брой.“, кн. 3 § 4; и (2) на страната на Помпей: „… Лагерът (на Помпей) беше смело защитен за известно време от кохортите, останали да го охраняват, и по-специално от голям брой траки и други варвари, които оказаха много силна съпротива.“, кн. 3 § 88.
И така драги читателю, надявам се тази книга да стане ценно допълнение към твоята историческа библиотека.
Д-р Николай Иванов КолевХерцогенаурах1.6.2026
Прочетете
повече
по-малко
