Описание
Красив и изпълнен с идеи роман… носител на огромно интелектуално и емоционално богатство. - Виктоар Видал-Вивер, библиотека La Manufacture (Роман-Сюр Изер, Франция)
Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада. - The Irish Examiner
Една сензация от Иран. - Dagbladet, Норвегия
Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица. - Hemlock Magazine, Иран
За Моята орис:
Ода, посветена на жените; не единствено и само на жените от Иран, но и от обществата по цял свят; жени, на които се налага да се борят за основните си права. - Gulf News
Събужда колективните ни спомени и връща към живот онези, които отдавна сме забравили. - Universe of Books, Иран
Сании дава глас на всички ирански жени, затворнички и жертви на обичаите и на домашното насилие, жени, малтретирани от страна на мъжете. Женските образи на Сании са съвременни героини, който се борят за човешките си права, дори това да коства живота им. - Cultura, Италия
Възхитителен и искрен. Смел и прям портрет на несправедливостта, така майсторски написан, че нито един потиснически съд не може логически и открито на забрани публикуването му. - Bokhara Magazine, Иран
Извисяващ, покъртителен и на места мъчителен разказ. Почитателите на автори като Халед Хосейни ще оценят тази забележителна история, написана от автор, който е призван да постави нови основи в съвременната иранска литература. - Worcester News, UK
За Бащата на другия:
Бащата на другия е преди всичко е роман на протеста. […] Също така е история на ежедневния живот в Иран, където мълчанието гарантира спокойствие. Безмълвието на детето е безмълвието на цяла една нация. - La Razón
В Бащата на другия авторката говори за страха, просмукал се в Иран, скриването между стремежа към истина и политическата коректност, изисквана от политическия консерватизъм. - La Vanguardia
Този роман е предупреждение. Паринуш Сании е изкусен майстор. - Cultural Supplement
Богато написан роман, чрез който Паринуш Сании дълбае в социалнататъкан на своята страна, Иран, и който, разказвайки историята на битките на едно дете, описва живота на жените. Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят. - La Repubblica
Бих препоръчал тази книга на всеки родител като задължително четиво, особено на онези, които имат повече от едно дете. Бих я препоръчал на бащите, за да разберат по-добре какво се случва в душите на техните деца. - The Sunday Journal
Най-хубавото в този роман е, че нито един от героите не е само добър или лош. Всички са жертви – на една потисническа система и на своето подсъзнание. - Dagbladet
В романа на Паринуш Сании ислямската традиция господства в няколко аспекта: еманципацията на жената под формата на плетеница от лъжи и бягство от дома; влюбени, които се крият на опасни места, далеч от строгия поглед на жандармите; авторитаризма и емоционалната цензура... Посланието е универсално: нехайството към емоционалното общуване бавно руши всяко семейство. - blog.libris.com
Когато прочетох книгата, си дадох сметка колко важно е да получаваме признание от хората около нас... Трябва да си направен от камък, за да не се развълнуваш от тази книга. - Familien
От книгата „Тези, които останаха и онези, които заминаха“:
Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?
Мама занарежда с тежки въздишки:
– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна?
– То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години?
– От трийсет.
– Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава?
– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста.
– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати!
– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла.
Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.
Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:
Ей, Саади, Пророкът е казал: „Любовта към родината е неотделима от вярата“. Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?
