Описание
Мария Степанова без съмнение отваря нова глава в историята на руската проза. […] Този роман трябва да бъде прочетен от всеки. - Томи Хутунен, Helsingin Sanomat
Тези, които са чели дебютния роман на Степанова В памет на паметта, ще разпознаят пищния символизъм, звънките изречения и изобилния поток на мисълта и в новата ù творба. Фактът, че Степанова е поет, е очевиден не само от ритъма на текста, но и в неустойчивата, съноподобна атмосфера на нейната проза… Мнозина са споделяли подобни наблюдения относно Русия, но Степанова притежава умението да превръща анализа на тоталитаризма в приказен сюжет – което прави този роман особено пленителен. Той успява да разбули дълбоки културни котловини, до които класическата документалистика не съумява да се докосне. - Томи Мелендер, Suomen Kuvalehti
Този кратък роман си струва да бъде прочетен няколко пъти.
Защото ни отнема време да осъзнаем, че постройката му е обмислена до последния детайл, като се започне от повърхнината на езика. - Зиглинде Гайзел, Frankfurter Allgemeine Zeitung
Руският – моят майчин език – е деградирал до степен, при която се е превърнал в символ на застиналост във въображаемото минало. Символ на лъжи. На носталгия. Символ на агресия. Цялото творчество на Мария Степанова представлява едно стоическо усилие да се противопостави на това. - Саша Мариана Залцман
Проза, от която губиш посоката – пълна с изненади и завои, които ни отвеждат до пътеки, водещи до личното ни освобождение. - Südwestrundfunk
Фокус на Мария Степанова слага началото на нова епоха в руската литература. - Ули Хуфен, Westdeutscher Rundfunk
С този роман Степанова заявява себе си като истински акробат. - Корнелия Гайслер, Frankfurter Rundschau
Четивната проза на Степанова намира тънкия баланс между изключителна сериозност с безстрашен, обърнат към самата нея хумор. Без каквито и да е претенции тя успява да издигне дом на паметта, разположен в непосредствено съседство с тези на Марсел Пруст, Владимир Набоков и Зебалд. - Рейчъл Полонски, TLS
Отчаян, ироничен, стегнат разказ, пълен с идеи. - Грегор Дотцауер, Die Zeit
Степанова е майстор на огледалата, тя съумява да сътвори нови фокуси посредством иначе доста поизносената форма на автофикцията. - Соня Зекри, Süddeutsche Zeitung
Чрез висша форма на самонаблюдение Степанова описва опита на своето алтер его да избяга от своята идентичност. - Йорг Плат, Deutschlandfunk Kultur
Стегнат и съзерцателен текст, богат на асоциации, с тънки алюзии и литературни препратки, съноподобен и реалистичен едновременно. - Улрих Рюденауер, Der Tagesspiegel
В стилистично отношение тази проза е безупречна. Под прикритието на мрачната му интонация [в този роман] пулсират силни чувства, които хвърлят някои от нас в депресия, други – в [някакъв] алтернативен живот. Фундаменталният въпрос „кой е виновен и какво да се прави“ тук придобива не метафизично, а свръхактуално звучене. - Олга Тимофеева, Новая газета
Откъс:
Би могло да започне, да речем, от звяра и войната, която избухна заради него. Имаше време, когато М. още владееше живота си или мислеше, че това е така, и по това време за нея беше от първостепенна важност да разбере как е устроен звярът. Но той растеше, може да се каже, паралелно с нея – едва сварваш да си записваш.
Не че М. смяташе тази работа за свое основно занимание, о, не, тогава я интересуваха съвършено различни неща – най-вече чуждите истории, които колекционираше като марки. Голяма част от тях вече имаха пряко отношение към звяра, просто тогава ѝ се струваше, че цялата тая работа е минало и че в нашите просветени времена никой на никого не отхапва главата просто така или пък това се случва много, много рядко.
М. си спомняше една история, чута в някаква компания: младо момиче сънувало как семейството ѝ я праща на звяра да я изяде, всички били страшно разстроени, майка ѝ я съветвала да отвлича вниманието на животното с приказки, докато то не заспи, поне първата нощ това би трябвало да свърши работа.
Но най-странното, каза тогава сънувалата, беше, че когато дойдоха да ме вземат аз изведнъж разбрах, че именно това е бил смисълът на живота ми, неговият таен план, ако го приемаме без украси и прилагателни.
Излизаше, че съм била родена, за да ме изядат – като бройлер в птицеферма, който се ражда в клетка, ака и пикае в краката си и напуска света охладен, оскубан и повит в целофан. Явно затова дори не се съпротивлявах – защото какъв смисъл има да се съпротивляваш на своето висше предназначение?
Кога поръчката ми ще бъде доставена?
Мога ли да върна поръчката си?
Какво мога да направя, ако поръчката ми пристигне повредена?
