Открийте богата колекция от поезия в 359knigi — от класически български поети до съвременни автори и преводна световна лирика. Стиховете, които вълнуват, утешават и вдъхновяват, вече са само на няколко клика разстояние.
Разгледайте подбраните заглавия поезия и поръчайте любимите си стихосбирки с бърза и сигурна доставка до всяка точка на Великобритания. Подарете си или на близък човек силата на хубавото стихотворение.
ПредупреждениеЩе дойдат дни – и ти ще спреш да знаеш,сърцето – да подсказва; и дорина глас неспирно да си го повтаряш,ти ще забравиш, ще забравиш ти.Сърцето млъкне ли – какво се случванехае паметта. Пък ти плачи,затуй ли бърза всичко да научиш –за да забравиш, да забравиш ти.На себе си сърди се, клета душо!Очаквах го, откакто те видяхтъй променена. Нещо ми подшушна:тя ще забрави, ще забрави тя.1897Робърт Фрост
£15.33
В стихосбирката си „Свидетел на безименност“ Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по изгубения дом (най-вече в цикъла „Хората от Донбас“), както и мястото и правата на жените в съвременния свят. Човек остава единствено свидетел на разрушителния гръм на бойните действия, но успява ли да събере себе си от пепелта и руините?
£7.67
В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ и до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение.Владимир Левчев
£8.18
Емили Дикинсън (1830 – 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: „Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна”. Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Интересът, който породи поезията на Емили Дикинсън в прекрасния превод на Люба Константинова, е в основата на издаването на този нов сборник със 161 стихотворения, които излизат за първи път на български език.
£8.18
„Фантасмагория“ е сатирична поема от Луис Карол, отпечатана за първи път през 1869 г. Заглавието той заема от Магическия фенер на илюзиониста Етиен-Гаспар Робъртсън, чиито представления са много популярни в Англия през 19 век. Разделена е на песни (cantos), което е характерно за дълги, сериозни произведения. “Божествена комедия” на Данте например. Това ѝ придава известно достолепие, докато всъщност се въртим в абсурдния спектакъл на обществения ред. Сюжетът е простичък. Един малък призрак посещава къщата на някой си мистър Тибс. Срещата им, може да се каже, е съдбовна.Разбира се, поемата е по-скоро забавна, отколкото страшна. Чуден калейдоскоп от политика, право, образование, възпитание, архитектура, литература, предразсъдъци, правила, изобщо всичко, за което се досещате. Лекотата, с която Луис Карол ни води през тази история, е присъща само на човек, който е приел играта като най-високо занимание на ума. Това е причината „Фантасмагория“ да бъде харесвана и от децата, и от възрастните. „Много ме бива да изобретявам разни неща“, казва Белият конник на Алиса. И това е самата истина. Сред многобройните изобретения на Карол е дори Скрабъла.„Фантасмагория“ е поема-игра. Математическо уравнение на обществото, за чието решение Карол използва думи. Дали изобщо има отговор е спорно, защото така или иначе числовите стойности от двете страни на равенството трябва да са еднакви. Не можем да избягаме от Огледалото.Теменуга Маринова- преводач ,Теменуга Станчева- художник на корицата и илюстрациите
£7.67
Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са в състояние да пометат всичко, което се опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за болезнената ѝ, внушителна магистралност.Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия, стихотворенията от „Магистрала номер две“ на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат.Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването.Вдъхновението за нея идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място, по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не влиза два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието. Раул Зурита
£8.18
МИЛЕ СТОИЧ (1955, Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево, след което работи като редактор и вестникар. По време на войната в Босна и Херцеговина е принуден да емигрира. Преподава във Виенския университет. През 2005 г. се Завръща в Сараево, където днес живее и работи. Миле Стоич е автор на повече от тридесет книги с поезия, проза и есеистика. Носител е на редица литературни награди. На литературния фестивал Croatia Rediviva през 2019 г. е удостоен с маслинов венец за цялостно творчество. Негови творби са преведени на множество европейски езици. На българските читатели е известен със стихосбирката Небесен пансион, издадена от „Панорама" през 2011 г. През последното десетилетие публикува стихосбирките Това, кoeтo остана от нас и Ще дойдат други, а през 2021 г. представи своята поезия в том със събрани стихотворения под заглавие Музи и Еринии.
£6.14
Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.
£14.32
Поетът и художник Циприан Камил Норвид (1821-1883) е последната голяма фигура на Полския романтизъм. За разлика от по-възрастните Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и Зигмунт Красински, той трудно попада в канона на литературата. Голямото му преоткриване се случва едва в последните години на ХIХ век, а през 1907 година Норвид е вече наречен „първият полски символист“. Настоящото издание с творби на „тъмния“ голям класик на полската литература предлага нов подбор и нови преводи, дело на големия полски българист Войчех Галонзка и на мъдрия български поет Петър Първанов.
£7.67
Мария Георгиева (София, 1987) е преводачка от португалски език. Превежда съвместно с проф. Цочо Бояджиев съвременни португалски поети, сред които Филипа Леал, Мануел де Фрейташ, Педро Мешиа, Жоао Луиш Барето Гимарайш, Нуно Жудисе и др. Цочо Бояджиев (Троян, 1951) е философ, историк, преводач и поет, професор по история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Сред превежданите от него автори са Аристотел, Плотин, Марсилио Фичино, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Братя Грим, Мартин Хайдегер и много други.
£5.11
„Дуински елегии“ – един от най-вдъхновяващите монолози в световната литература, Рилке създава в замъка „Дуино", който се намира в близост до италианския град Триест и се извисява над светлите води на Адриатика. Там през зимата на 1912 г. Райнер Мария Рилке започва да пише своя поетически цикъл. В градината на замъка той усеща неудържима енергия: Първа елегия го осенява като просветление. И с нея той поставя началото на едно лирично свидетелство за крехкостта на човешкото съществуване. В замъка Дуино Рилке пише първите две елегии и части от следващите, както и началото на Десета елегия, която е замислена като венец на цикъла: Някой ден, осенен от жестоко прозрение,ще запея – възхвала тържествена за благосклонните ангели. Поетът завършва елегиите цели десет години по-късно – през мразовития февруари на 1922-ра, който прекарва в писателска треска в кулообразната постройка замъка „Мюзо“ – мрачно имение от XIII век в швейцарския кантон Валис. Подпомаган от меценати, които поемат грижата за всичко насъщно – за светлината на свещите, писалището, зеленчуците в чинията, които икономка сервира веднъж дневно – Рилке работи като обсебен, за да завърши творбата на живота си, която за него е повече от поредната стихосбирка. Елегиите са неговото завещание, те са поезия, „насочена към сърцето“. След шестгодишното прекъсване между 1915-а и 1921-ва, когато светът е потънал в развалини, от Рилке се излива удивителен поток скръбни писма, в които поетът задава най-големите въпроси на живота. От кой мрак произхождаме? В кой мрак потъваме след краткия си престой на бял свят? Какво ни свързва с безкрайната вселенска шир? И за какво точно сме на тая земя? Каква задача ни е дадена? „Дуински елегии“ излизат в лайпцигското издателство „Инзел Ферлаг“ през 1923 г. Настоящото издание е блестяща поетическа версия, дело на Кирил Кадийски, големия наш майстор на поетическия превод, сам известен и оценен като поет не само у нас, но и в чужбина. Томът съдържа десетте елегии, както и шестнайсет други стихотворения на Рилке. В приложение са добавени откъси от "Писма до един млад поет" в превод на Мария Енчева, от "Флорентински дневник" и "За поета" в превод на Бисерка Рачева.
£12.27
Гьоко Здравески е един от ярките представители на средното поколение поети в Република Северна Македония и е добре познат на съвременната литературна сцена в родината му, а и извън нея. Според редица литературни критици поезията му се характеризира с шармантна авангардност, като резултат на отворения му ум и рафинираната му чувствителност. Това е екзистенциална поезия със силна метафоричност, енигматична лапидарност и медитативност. Характерно за поезията му е също така рядко срещаното съчетание между тишината и съзерцателността на „вътрешния човек“ и безпокойството на духа, дори бунтът срещу неправди в социума, но не на повърхностно ниво. По думите на един от неговите литературни рецензенти „той гледа нещата от високо, а черпи от дълбоко думите“. Може да се каже, че Гьоко Здравески е търсач в поезията. До този момент у нас не е публикувана негова книга и на практика той е непознат за българските читатели. В настоящото издание са включени стихотворения от почти всички негови книги, както и няколко нови. Роман Кисьов
£7.67
„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и книгата се утвърждава като едно от най-великите произведения в испано-американската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света. Провъзгласих те за царица. Има по-високи от теб, по-високи. Има по-чисти от теб, по-чисти. Има по-красиви от теб, по-красиви. Но ти си царицата. „Стихове на Капитана“ се превежда за първи път на български език.
£11.76
Обхватът на антологията е голям и във времето, и в пространството. Тя започва със самото зараждане на съвременния английски език и неговата литературна битност през XIV век с творчеството на Джефри Чосър, за да стигне до произведенията на поети, които творят и днес. Разпростира се от Англия през Уелс, Шотландия и Ирландия до Америка и Австралия. При този широк размах, естествено, немалко заслужаващи внимание автори и творби ще останат извън подбраните, но изчерпателността в едно подобно начинание едва ли е възможна и при най-добро желание. По-важно е да кажем дали е достатъчно обосновано свързването в едно на цял спектър национални традиции. Разбира се, тенденцията във всяка от тях е към обособяване и самоопределение, но те произхождат от общ корен и са като едно широко разклонено дърво. Соковете, които напират от корена към клоните, са едни и същи. Влиянията са взаимни, алюзиите и отпратките изплитат гъста мрежа от връзки. Ритмите и интонациите, характерната подтекстовост, хуморът и иронията минават безпрепятствено насам и натам, за да поддържат дълбоко вътрешно единство в многообразието на непрестанно менящите се форми. Понякога е трудно да се определи категорично кой поет на коя нация принадлежи – от САЩ към Англия се прехвърлят завинаги Т. С. Елиът и Силвия Плат, от Англия в САЩ се преселват У. Х. Одън и Том Гън. Всички включени тук творци принадлежат на една свръхнация, езика на Чосър. И все пак всеки поет се отличава със свой собствен глас. Александър Шурбанов
£15.29
Но какво да кажа аз за Поезията? Какво да кажа за тези облаци, за това небе? Гледам, гледам, гледам ги, гледам го и толкоз. Разбираш, че един поет не може да каже нищо за Поезията. Остави това на критиците и на професорите. Но нито ти, нито аз, нито който и да е поет знаем какво е Поезията. Ето, погледни. Аз държа огъня в ръцете си. Разбирам го и работя идеално с него, но не мога да говоря за него без литература. Разбирам всички поетики; бих могъл да говоря за тях, ако не менях мнението си на всеки пет минути. Не знам. Може би един ден ще харесвам много посредствената поезия, както днес лудо харесвам (харесваме) посредствената музика. Ще изгарям Пантеона през нощта, за да започна да го издигам на сутринта и винаги да го оставям недовършен. В беседите си понякога съм говорил за Поезията, не мога да говоря единствено за моята поезия. И не защото не съзнавам какво правя. Напротив, ако е истина, че съм поет благодарение на Бога – или на дявола, – такъв съм и благодарение на техниката и усилието, благодарение на това, че много добре съзнавам какво е поема. - Фредерико Гарсия Лорка Зелена, любя те зелена.Зелен ветрец. Зелени клони.Гемията в морето тихои конят буен в планината.Препасана със тъмна сянка,бленува бледа на балкона,зелена плът, коса зелена,с очи като сребро студено.Зелена, любя те зелена.Под циганския грейнал месецнещата във захлас я гледат,а тя не може да ги види. Всички неща имат своята тайна, а поезията е тайната на всички неща. - Федерико Гарсия Лорка
£11.76
£8.69
Пътуват с моя флот мнозина и в тая весела дpужинa дocтигa вceки дo целта, дoкaзвaйки, че глупocттa е волна и безгрижна. Цял свят сякаш тук се е събрал! Ще пpeдизвикa мoйтa книжкa и смях, и не една въздишка, ще я пpeлиcтвaт мъдреци, но и събратята глупци и вceки, кoйтo зачете я, ще се oткpиe вътре в нея.
£21.47
Борис Леонидович Пастернак е един от най-значимите руски поети на XX век. Лириката му отрежда място до имена като Александър Блок, Владимир Маяковски, Анна Ахматова, Осип Манделщам. За него Марина Цветаева казва: „Пастернак е голям поет. Сега той е най-големият между всички”. Пастернак не принадлежи към никоя школа. Но той не е и родоначалник на школа, той може да има само епигони, но не и последователи. Той не може да бъде учител, защото изповядва идеята, че творецът се учи сам от всичко край него – културни напластявания, природа, човешки взаимоотношения, собствени грешки и увлечения. Пастернак е поет за истинските ценители, защото нравствените проблеми, които го тревожат, душевните трепети и терзания, които споделя, имат за цел да издигнат читателя, да го възродят. И по този начин Пастернак е в унисон със знаменитата максима, че „поетът трябва да върви пред тълпата!“ Неразбиранията отдавна са минало, горчилките поетът е отнесъл в гроба, останала е лириката, която за сетен път ни доказва, че за истинския поет всяко време е добро, стига той да има смелостта да гледа нещата в очите и да слуша своя собствен глас. Из послеслова на Кирил Кадийски
£12.27
Книгата съдържа: Книгата Поезия на Модернизма отговаря на държавните образователни изисквания и на действащата учебна програма. Създадена е в помощ на учениците за работа в клас, домашна работа и самостоятелна подготовка вкъщи изучава се в часовете по литература в 9. клас.
£5.11
Карлос Кардозо е един от най-изтъкнатите и награждавани поети на своето поколение и се смята за представител на новата поетика в Бразилия. С отчетлив стил на писане и глас, неговата литературна продукция е оригинална и уникална. Стиховете му са превеждани и публикувани в страни като Португалия, Франция, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, Украйна, България и други държави. Когато четеш поезията на Карлос Кардозо, усещаш цялата красота на латиноамериканската култура, дори светоусещане и действителност. Поетичните му творби имат символен, знаков оттенък и олицетворяването им с най-доброто от съвременната латиноамериканска поезия е неизбежно. Те следват една световна мантра за добра поезия и в същото време слагат своя отпечатък на самородния дух на бразилците. Тъкмо това преплитане и открояване на културите прави поезията на Карлос Кардозо устойчива на времето във всичките му измерения... Румяна Емануилиду
£7.67
Ако не знаех къде е роден Кафка, бих могъл да предположа, че в Кавказ. Това е „неговото" място. Там има много материал за биолого-литературни експерименти. От най-духовното до физиологичното, от напредничавото до нелепото, от безкрайното до абсолютното, нулевото.Добре дошли в Кавказ! Ако искате любов - моля! А когато любовта се умори, ненавистта няма да ви кара да я чакате дълго.Трудно е да разбереш Кавказ и да останеш себе си. Затова се обърнах към Кафка и дори реших да преименувам, временно, в негова голяма чест, цялата география на Кавказ.От автора„Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература.Лично аз го уважавам и заради факта, че той, завършил факултета по журналистика на Московския държавен университет, предпочита самотна писателска, усърдна, не бърза работа. Без да забравя, че живее на видно място, във вятъра на промяната, който обърна много от колегите и връстниците му, искащи да се справят с времето, да вървят в крак с него или „преди напредъка“. Няколко пъти книги на Василий Димов бяха номинирани за наградата Букър. Но, уви, оставил този литературен плавателен съд, който се стреми към вечността, писателят не беше загубен във времето, а разтворен в космоса. Само от време на време в Москва, самият той не е обвързан с никакви „партии” или „посоки”. Един българин по рождение, роден в Измаил – Украйна, кръстен в Грузия, който говори няколко европейски езика, Василий Димов продължава да изследва, понякога безмилостно, душата на народа, на чиято земя е станал православен християнин.Помня, че след излизането на романа „Тбилисимо”, който е преведен на няколко езика, включително на грузински, читателската публика бе разделена на два лагера. Някои нарекоха Димов „този, който познава грузинската душа”, а други – „руският шпионин с грузинската фобия”.Виртуозната вербална връзка на неговите текстове (с пълната им независимост) извиква в паметта ми имената на други „литературни отшелници” – Евгени Харитонов, който почина или, слава Богу, е жив днес някъде в Канада, Саша Соколов, чиято проза също изглежда много сложна и едвам възможна да се чете. Е, кой казва, че четенето е забавление? „Четенето е най-доброто учение”– тази стара фраза все още е вярна, без значение какво и как пише писателят.Текстовете на Василий Димов могат да се харесат или не, но едно е сигурно – няма да объркате този автор с друг писател. Дори да ви е трудно да ги четете – при неговите книги това е почти работа и наистина не е забавление. Но е работа здравословна и ползотворна.Мелодичността, фината хармония на неговите полу-поетични-полу-прозаични линии впечатляват и привличат сериозните читатели да узнаят повече за тази мистериозна реалност, която майсторът толкова умело изгражда. Вярвам, че те ще могат да преодолеят и този безспорно сложен, но наистина иновативен текст, с вътрешно единство и “невидим за света на сълзите”.В прозата на Димов аз лично намирам и следи от влиянието на германските експресионисти от края на 40-те години на миналия век, докато някои от неговите паралели и параграфи имат нещо общо с лиричните заклинания на съвременния руски автор, „дервиша” от Таджикистан Тимур Зулфикаров.Многообразните текстове на Димов обаче позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с „Кафказус”. Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература.С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в България.“Евгений Попов – писател и драматург, един от основателите и председател на Руския ПЕН център, асоцииран член на Шведския ПЕН център
£6.14
Ибрахим Камбероглу (1952) е роден в с. Врани кон, Търговищко. Първите си стихове публикува в България, в излизащи на турски език вестници и списания. През 1981 г. успява да посети Турция със съпругата си, където двамата получават политическо убежище, но дъщерите им остават в България като заложници.От 2001 до 2010 г. Камбероглу живее в Лион, където става член на Френския клуб на поетите „Пандора“. Изключително самокритичен, публикува рядко, преди всичко в периодични издания.Автор е на две стихосбирки „Другият бряг на живота ми“ (2002) и „Резюме на живота ми“ (2018). Установява се в Истанбул, на мраморното крайбрежие, недалеч от Текирдаг.
£4.09
В „Движение“ авторът организира стихотворенията по дните от седмицата, придавайки по-плътна наративна динамика на ежедневието, на движението само по себе си. Основните теми са конкретната и метафизичната представа за света, които са основани върху ежедневието. Изненадващо у древните народи е било разбирането им за фино емпирично напрежение у Човека през дните от седмицата. Те не само решават да назоват дните на имената на небесни тела и богове, но променят и техния ред. В реда на дните от седмицата, създаден от древните, връхната точка е Марс, вторник (ден на войната), а най-спокойна е съботата (ден за почивка и свободно време). Интуицията им да променят естествената последователност на Космоса е възпроизвела циклично повтаряща се история, пораждаща смисъла и движението.
£9.20
В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Плашеща безплодна пустиня – ето визията за Европа, обща за по-старото поколение поети. Ян Полковски доживява вече не заплахата, а случващата се катастрофа на западния свят, чийто символ е пламтящата катедрала „Нотр Дам“ или унищожаването на „неправомерните“ книги на Астрид Линдгрен в Швеция.
£9.20
Виждате 24 от 449 products
