Издателство Панорама

Всичко започва като невинна игра в една таванска стая във Валядолид, а завършва сред горящите останки на крайцера „Бале-арес" и сенките под вълните. Делибес проследява пътя на Хервасио - от момчето, което иска да бъде герой, но без да умира, до мъжа, който открива, че смъртта е единственият начин да придадеш смисъл на една кауза. Авторът споделя: „Винаги съм бил наясно, че автобиографичното в един роман е опасна територия". И допълва, че призмата на писателя трябва да бъде неутрална и едновременно с това безпристрастна и милостива. Парадоксите на паметта са много. Как например едно дете може да плаче за смъртта на дядо си чак седмица след погребението, но да остане каменно пред лицето на войната7 Може ли предателят да бъде и герой? При дисекцията на смелостта се оказва, че войната не е избор, а засада, и зад всеки медал стои един разтреперан войник. Малкият човек на Делибес, заседнал между воденичните камъни на историята, трябва да направи опит да не се прекърши под тежестта й. И всъщност той се оказва героят, всекидневно извършващ подвизи дори без да се стреми към тях. Мигел Делибес (1920-2010) е сред най-бележитите испански романисти на XX век, носител на Националната награда за испанска литература (1991) и наградата „Мигел де Сервантес" (1993), наред с много други.

Прочетете повече по-малко

През май 1948 в окупираната Виена се срещат и се влюбват двама души с коренно противоположни съдби: австрийската студентка по философия, дъщеря на бивш член на Германската националсоциалистическа партия, и безотечественикът, немскоезичният евреин от Черновци, чиито родители са загинали в германски концентрационен лагер, а той самият е оцелял в румънски трудов лагер. От това непреодолимо различие тръгва той, Паул Целан, като еврейски поет, пишещ за немски читатели, и формулира високите си изисквания към поезията на немски език след трагедията на евреите. Тя, Ингеборг Бахман, още преди тази среща е започнала да преосмисля близкото минало на Австрия и Германия, но тази среща се превръща за нея в стимул да се бори през целия си живот срещу забраваma u ga подкрепя творчеството на Паул Целан. Именно това различие и опитите да продължат диалога си въпреки постоянно възникващите противоречия е определящо за кореспонденцията на двамата, от първото стихотворение-посвещение през май/юни 1948 до последното писмо през есента на 1967. Тази кореспонденция е драматичен и вълнуващ документ за живота на двамата поети, въпреки че след дългогодишните спекулации очакванията са били малко по-различни. Връзката на Ингеборг Бахман и Паул Целан, както и нейното отражение в творчеството на двамата след публикуването на писмата им най-сетне може да се постави на достоверна основа. Барбара Видеман, Бертран Бадиу

Прочетете повече по-малко

МИЛЕ СТОИЧ (1955, Драгичина, Босна и Херцеговина) завършва философския факултет в Сараево, след което работи като редактор и вестникар. По време на войната в Босна и Херцеговина е принуден да емигрира. Преподава във Виенския университет. През 2005 г. се Завръща в Сараево, където днес живее и работи. Миле Стоич е автор на повече от тридесет книги с поезия, проза и есеистика. Носител е на редица литературни награди. На литературния фестивал Croatia Rediviva през 2019 г. е удостоен с маслинов венец за цялостно творчество. Негови творби са преведени на множество европейски езици. На българските читатели е известен със стихосбирката Небесен пансион, издадена от „Панорама" през 2011 г. През последното десетилетие публикува стихосбирките Това, кoeтo остана от нас и Ще дойдат други, а през 2021 г. представи своята поезия в том със събрани стихотворения под заглавие Музи и Еринии.

Прочетете повече по-малко

Марко Погачар е хърватски поет, роден през 1984 г. в град Сплит. Дипломирал се е във философския факултет в Загреб със специалност сравнително литературознание и световна история. Публикува поезия, проза, есеистика и литературна критика. Негови текстове са преведени на тридесет езика. Носител е на много хърватски и международни литературни награди. Автор е на стихосбирките „Вихрушки над Санта Крус”, 2006, „Послания към обикновените хора”, 2007, „Предметите”, 2009, „Черна покрайнина”, 2013, „Земя Земя”, 2017, на книги с есета, публицистика и пътеписи. Марко Погачар е автор, който изпитва границите на езика. В поезията си винаги прави нещо рисковано. В контекста на модерната хърватска поезия неговите стихове се открояват със своята енергия, с комбинацията на напрегнатост и меланхолия, ярост и примирение. Погачар създава поетично пространство, в което се разпознават следите на нови значения и нова чувствителност.

Прочетете повече по-малко

Сборникът „Сбогом, романтика!" говори, през женска оптика, за партньорските отношения, за действителността, в която живеем, за стареенето, за невидимостта, но и за решенията, които взимаме или пропускаме да вземем.Зоран МалковичТворчеството на Саня Пилич е жанрово разнообразно: романи, разкази, поезия, есеистика, много детско-юношески произведения и илюстровани книжки за най-малките. Романите и разказите ѝ я разкриват като проникновен психолог, вслушващ се в трептенията на индивидуалното преживяване, но и като аналитичен – и много често ироничен и самоироничен – наблюдател на нашето нервно съвремие. Есеистичните ѝ текстове докосват и болезнени философски теми, но хуморът ѝ е свеж и разведряващ, макар на моменти да прелива в сарказъм.Катя Йорданова

Прочетете повече по-малко

Кроче е неповторимият, дълбокомислен и хитър комисар на Рикардо Пиля от неговия роман "Мишена в нощта". Пиля го превръща в главен герой на поредица от криминални разкази от читателите имат възможност да разкрият с него немалко престъпления, сред които има както убийства и кражби, така и "по-своенравни" прекрачвания на закона. С тези творби авторът намига на Агата Кристи, Артър Конан Дойл, Едгар Алън По и Хорхе Луис Борхес. Самият Пиля казва: "Харесва ми този мъж заяради неговото минало, заради жъображението, с което се изправя срещу трудностите. И винаги се оказва замесен в няккакви згадъчни чужди дела. Комисарите от този род са винаги малко наивни и ризрачни, понеже - както основателно казваше Борхес - в живота престъпленията се разкриват (или прикриват) с мъчения или предателства, докато криминалната литература се стреми (без успех) към свят, в който справедливостта се доближава до истината."

Прочетете повече по-малко

Макар и родена в Париж, Понятовска е най-изтъкнатата мексиканска писателка, жива легенда, блестяща журналистка и активистка, носителка на наградата „Сервантес“ – най-високото отличие за испаноезичната литература. Автор на десетки романи, тя е особено прочута със своите класически вече творби „Дордето не те видя, Иисусе мой“ (на български в превод на Николай Тодоров, изд. „Гутенберг“, 2018), „Нощта на Тлателолко“, „Леонора“ и др.Повече от двайсет и пет години след издаването си романът „Булевард Реформа“ не е загубил от силата и очарованието си. Тук отново личи дълбокото познаване на Елена Понятовска (р. 1932) както на мексиканското общество, така и на неговата история, тъй като сюжетът е вдъхновен от истински събития през 30-те години на ХХ век.Ашби Егберт е млад мъж, който принадлежи на висшата класа в Мексико. След тежка злополука попада в държавна болница, където опознава свят, за чието съществуване изобщо не е и подозирал: света на обикновените хора. Срещата с ексцентричната Амая Часел малко след това ще се превърне във второто събитие, което окончателно ще промени съдбата и на двамата.

Прочетете повече по-малко

Познат и обичан от българския читател като вдъхновяващ поет и есеист от книгите си „Сараевска книга на мъртвите“, „Къща от език“, „Ябълката на Сезан“ и „Нощта на влюбените“, сега за пръв път големият творец се представя у нас и със своето белетристично майсторство. Тази творба, наред с поетичните книги „Младенци на Томаж Шаламун и „Град и дете“ на Алеш Дебеляк, е сред най-забележителните съвременни образци в словенската литература, посветени на необятното чудо на детството.Людмила МиндоваЙОСИП ОСТИ е роден през 1945 г. в Сараево от майка босненка и баща словенец. Завършил е филология в Сараевския универ ситет и е бил редактор в издателства, директор на международните литературни празненства „Сараевски дни на поезията“, секретар на писателс кото сдружение и председател на Сдружението на литературните преводачи.В приятелски връзки е бил с трагично загиналия български писател Георги Марков, много пъти е посещавал България. По време на кървавия конфликт в Босна и Херцеговина Йосип Ости се установява постоянно в Словения, където днес твори и на двата езика - словенски и босненски в Любляна създава издателство, което публикува стотици неголеми по обем книги на съвременни босненски, словенски и други автори, всред които и „Босно, болко моя“ на Блага Димитрова (в превод на Ганчо Савов). Автор е на повече от трийсет книги с поезия, проза есеистика, литературна критика и художествена публицистика. („Салто мортале“, „Барбара и варваринът“, „Сараевска книга на мъртвите“,„Меч и перо“, „Книга за книгите“, "Подземна катедрала "). Съставител и преводач е на антологии, на словенска поезия и проза.Носител е на най-големи словенски награди за поезия. През 1999 г. стихосбирката му „Крашки Нарцис“ бе призната за най-добрата поетична книга в Словения. Пет негови книги са публикувани на италиански, три на чешки и по две на английски, полски и турски език.

Прочетете повече по-малко

„Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. „Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а „Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а „Лавър" - с „Името на розата".Времето в този „неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: църковнославянският език с езика на днешния ден, жаргонният с канцеларския език - и всички те съществуват едновременно. За да се постигне свободата на вечността.Главният герой Арсений е средновековен лекар. Лекува болните от чума и ранените, бедните и страдащите и колкото повече той жертва себе си, толкова по-силно се изявява дарбата му. Животът му се превръща в житие. Но възможно ли е любовта и саможертвата да спасят душата на човека?

Прочетете повече по-малко

Карол Давид е родена в Монреал през 1954 г. в семейството на преселници от Италия. Поетеса, романистка, авторка на кратки разкази, преподавателка по литература. Поетическите ѝ произведения привличат вниманието на критиката и читателите още с излизането на първата ѝ стихосбирка през 1986 г. Всяка една от следващите ѝ 18 книги печели награда или е номинирана за награда. Със своето творчество тя се утвърждава като една от водещите фигури на съвременната литература на Квебек. „Импала“, построен като модните след войната фоторомани, е първият ѝ роман, излязъл в Монреал през 1994 г.Героинята и повествователка на романа, Луиза, е отгледана от леля си, след като майка ѝ е осъдена вместо баща ѝ за извършено от него убийство. Израснала без родители, един ден научава, че майка ѝ е в затвора, и започва да ѝ ходи на свиждане, за да открие колко са чужди една на друга. Не след дълго майка ѝ се самоубива и всяка година баща ѝ под нова самоличност полага по една роза на гроба ѝ. Веднъж Луиза го издебва и се запознава с него. Това преоткриване на баща ѝ, който винаги е бил една химера, не може да не доведе до трагичен край.Книгата излиза с подкрепата на Канадския съвет за изкуствата (Conseil des arts du Canada).

Прочетете повече по-малко

Темата за болката u болестта е общо място в белетристиката на Славенка Дракулич. Виждаме го още от първия ù роман „Холограми на страха" (1987) - в него се проследява съдбата на млада жена, която заминава за САЩ за трансплантация на бъбрек, а после през възприятието на собственото ù тяло след операцията се отваря главната тема в творчеството на авторката -тялото, болестта, травмата, с неотменно втъкан автобиографизъм.След отново „женския" роман „Мраморна кожа" (1989) се появява „Божествен глад" (1995), в който темата за телесността е обострена до канибализъм. После читателят се среща с "все едно ме няма" (1999), роман за тялото и травмата, за бруталното изнасилване и неговите последици, на което са изложени жените по време на войната в Босна и Херцеговина.Романът за мексиканската художничка Фрида Кало се вписва съвсем логично в контекста на предишните романи на Дракулич, а жената, за която се пишат „истински" биографии и се снимат филми, става обект на писателския интерес не заради комерсиалния потенциал на своята биография, а заради телесната болка, която е била принудена да понася и в крайна сметка я е канализирала в рисуването. Картините, с други думи, могат да бъдат автентичен израз на болката, за разлика от думите, на които това въобще не им се удава - смята авторката. Пред нас е един отлично написан роман, в който Дракулич показва чувство за мярка и равновесие между атрактивната биография на художничката и осмислянето на тялото през болката.Ягна Поганич

Прочетете повече по-малко

Главният герой на романа, Исидор Чагин, е мнемонист, човек с феноменална памет, който може да запомни всичко - текст, реч, изображения - и да го възпроизведе точно. Тази способност се превръща за Чагин в тежко изпитание. Той не е В състояние да забравя. Този негов феноменален дар привлича Вниманието на КГБ и той става сътрудник на Органите... В романа се сплитат темите за метафизиката на паметма, за покаянието и спасението, за митовете и реалността, за търпението на любовта. Разказът за живота на Чагин се води от четирима разказвачи, познавали го в различни периоди от живота му. В повествованието са вплетени още много персонажи: Дневникът на Чагин, Хайнрих Шлиман и Даниел Дефо, Синайският кодекс на Библията, продаден от Съветска Русия на Британската библиотека... Умението на повествователя, авторовата ирония, поетичните акценти правят книгата увлекателна, оптимистична, светла, умиротворяваща.

Прочетете повече по-малко

Приживе Маседонио Фернандес (1874 - 1932) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман „Музей на Романа на Етерна" е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича „свой най-голям учител" и „върховен метафизически хуморист", въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Още съвсем млад, Фернандес се откроява със своите инициативи: опитва се да създаде алтернативна общност на парагвайски остров (проваля се заради комарите). След смъртта на съпругата му Елена през 1920 г. той престава да работи като адвокат и слага начало на „тяхната легенда" (изпълнена с грандиозни обещания и чудновати случки) като бутафорно кандидатиране за президент и списъци с „ненужни изобретения" в духа на Марсел Дюшан (например „тангото на мисълта")

Прочетете повече по-малко

"Никеч. Танцът на живота" е най-четената творба на мозамбикската писателка Паулина Шизиане. Романът представя историята на Рами, която след дълги години брак с висшия полицейски служител Тони открива, че съпругът ѝ води паралелен живот в същия град с други жени, с които е създал други семейства. Подтикната от разкритието, изненадващо за една възпитана в здравите католически устои жена, Рами се среща с другите ”съпруги“, с които на свой ред създава своеобразен женски съюз... Силна литература плюс история за културата!

Прочетете повече по-малко

Гражданската война в Барселона е превърнала детството и съзряването в зона на сенки и отражения. Младежите сега прекарват много часове просто в мечти за по-добър живот, но градът дотолкова е оглушал, че мълчанието му наранява. Заглъхването на страха е съпроводено" от проблясъка на забранена любов, дори насред далечния Шанхай. Потайният главен герой на разказа се лута между всекидневното съществуване и очарованието на миналото, независимо дали така съществуването намира опора в окаяната реалност или в изкупителната сила на въображението. Може ли някой да оцелее благодарение на измислените светове? Могат ли историите да спасяват човешки животи? Романът е удостоен с Наградата на испанската критика през 1994 г.

Прочетете повече по-малко

Роденият в Москва през 1969 г. Дмитрий Данилов е драматург, прозаик, поет, преподавател по творческо писане. Най-известен е с пиесите си, но особено характерната за него „нишка на абсурда“ преминава, макар и по-фина и скрита, от тях към повестите и романите му, също нерядко изпълнени с множество силни диалози. Това се отнася в особена степен за „Саша, привет!“. Романът излиза през 2021 г., попада в краткия списък за наградата „Большая книга“ и получава друг престижен приз - „Ясная поляна“. Главният герой, университетски преподавател, бива осъден - именно абсурдно - на смърт. От този момент започва нов етап от живота му, той се разделя с Москва, но не съвсем, попада в нова среда, следват нови запознанства, включително със Саша... Антиутопия ли предлага Данилов на читателите си този път, или по-скоро описана с горчива ирония съвременна действителност, в която свободата значи нещо различно? „Саша, привет!“ е първият роман на Дмитрий Данилов, който излиза на български език.

Прочетете повече по-малко

„Остро усещане за живота те блъсва и при прочита на най-новия роман на Габриела Адамещяну. Гласове от дистанция... представя портрета на една негримирана Румъния, сглобена от счупени парченца. Роман за самотата и за паметта. Разтърсващ.”Габриела Георгишор „... Няма морализаторски нотки, нито сантиментални тласъци. Също както Флори Триф се преориентира през посткомунистическите десетилетия, всички останали персонажи се справят, както могат. Гласовете от дистанция предлагат унизителна, но убедителна ретроспекция на недалеч¬ната ни история.”Михня Бълич „Гласове от дистанция” е книга за семейството, но и политическа книга. Историята на Двореца привлича вниманието към цяла една митология, създадена около семейството на Чаушеску през 80-те и неколцината енигматични персонажи, които служат да бъде очертан почти параболичният финал.”Мирела Нагъц

Прочетете повече по-малко

В лицето на Йозеф Клайн германците и австрийците губят един свой поет, а ние българите губим един свой голям приятел и голям преводач, какъвто едва ли скоро ще се роди.Проф. д-р Константин Гълъбов, 25.01.1971Австрийският писател Густав Хайнзе, псевдоним на Йозеф Клайн, е част от многобройните немскоговорящи интелектуалци и артисти от Централна Европа, които войните са принудили да заминат за италианския фронт. Поетът е свързан с Италия, защото е син на италианска майка и се е сражавал в Крас в четири от битките на река Соча.Йозеф Клайн е роден през 1896 г. в Херцег Нови в Далмация, сега Черна гора, и умира в България, София през 1971 г. Син на австро-унгарски офицер със судетски произход и на наследница на видна фамилия от Далмация, Лукреция Андрович. Бил е предопределен от семейството си да следва военна кариера. През 1915 г. е в Крас. В края на войната намира работа като инженер в предприятието Siemens & Halske и след Виена и Белград, през 1924 г. е преместен в София. Оттогава София става неговият град, а България – новата му родина. Усилията му на литературния фронт, интензивни и плодотворни през младежките години, ще открият в течение на годините една щастлива алтернатива в преводите на български поети на немски език.

Прочетете повече по-малко