Издателство Кибеа

Животът на Том е съсипан от внезапната смърт на баща му. В далечна Андалусия съдбата го отвежда в „Непанте“ – кътчето без грижи. Там той започва да сънува странни сънища, които му показват пътя към най-съкровената му същност. Том си припомня детските мечти и любов. Опознава щастието на момента и осъзнава защо житейският път няма нужда от цели. Но освен това се сблъсква с мрачни мисли, бездни, и дори със смъртта. Преди да му разкрие смисъла на живота обаче, пътешествието му го подлага на изпитания, каквито трябва да премине всеки човек,  ако наистина вярва в мечтите и прави всичко възможно да ги осъществи. Една история, която докосва сърцата на читателя: да тръгнеш на път, за да откриеш себе си! Какъв е смисълът на живота? Какво е станало с мечтите ти? Нужно ли е винаги да имаш план за живота, или той ти предлага свой, който може да следваш?

Прочетете повече по-малко

Миналото не е приключило.То живее в нас — докато не го видим. „Игрите на времето“ е книга за вътрешното пътуване на човека през пластовете на времето, паметта и съзнанието. Тя отвежда читателя отвъд линейното възприятие за минало, настояще и бъдеще и разкрива как преживяванията, травмите и изборите от различните нива на съществуване продължават да влияят на живота ни днес. Всеки човек носи в себе си своеобразен хронологичен запис – жива структура от спомени, емоции, родови модели и неосъзнати сценарии. Тези вътрешни програми се проявяват като повтарящи се житейски ситуации, страхове, конфликти и ограничения, които често управляват живота ни на подсъзнателно ниво. „Игрите на времето“ показва как тези модели могат да бъдат разпознати, осъзнати и трансформирани. Книгата съчетава философски размисъл, психологическа дълбочина и практически подходи за работа с вътрешния свят. В центъра ѝ стоят два мощни метода за личностна трансформация – констелациите и регресиите, чрез които човек може да достигне до корените на своите вътрешни конфликти и да възстанови връзката със себе си. Сред основните теми, разгледани в книгата, са: природата на времето като информационно поле и жив запис; капсулите и порталите на времето и начините да излезем от капана на линейното възприятие; четирите сектора на времето и преходът към смъртта; кармата, Сянката и субличностите, които изграждат вътрешния свят на човека; трите основни корена на кармата – настоящият живот, родовата система и миналите прераждания; работата с вътрешното дете и изцелението на дълбоки емоционални травми; влиянието на родовата памет върху съдбата и взаимоотношенията; трансперсоналните преживявания и духовното пробуждане. „Игрите на времето“ е едновременно книга за себепознание и практическо ръководство за вътрешна трансформация. Тя е покана към читателя да прекрачи отвъд ограниченията на миналото, да разбере собствените си вътрешни механизми и да се срещне с по-дълбоката истина за своя път. Това е книга за онези, които усещат, че животът е много повече от поредица от случайни събития – и че времето пази ключа към нашето изцеление, свобода и пробуждане.

Прочетете повече по-малко

В „Под кожата на глада“ Ипократис Пападимитракос – психолог и консултант по хранене с дългогодишна практика, изследва храната като език на чувствата, като форма на защита, утеха и бягство. Прехвърляйки мост между научната психология и човешкото преживяване, той превръща реални истории на свои клиенти в малки терапевтични огледала, през които читателят разпознава себе си. Водещата идея е, че отношението към храната е огледало на вътрешния свят на човека. Така храненето се превръща в акт на самопознание, а тялото – в сцена, на която се изразяват неразрешени емоции: страх, вина, самота, нужда от любов. В книгата са изследвани множество аспекти: разликата между физически и емоционален глад; самотата и навика да се „заглушават“ чувствата с ядене; „присъдата“ на кантара; родовите модели, определящи поведението; влиянието на хранителните митове, за да се изведе и обясни истинското значение на храната като акт на живот, на осъзнатост и обич към себе си. Вдъхновен от стила на Ървин Ялом, Ипократис говори не като експерт, а като човек, който е чул стотици други хора в техните опити да се помирят с тялото си. Предложените лични истории, терапевтичният поглед и изпитаните практики биха послужили като полезен опит и за професионалистите – психолози, терапевти, нутриционисти.

Прочетете повече по-малко

"През 1993 година заминах за Англия - уж за малко, по покана на един професор в Лондон, и година след година пълзях нагоре по стълбицата. Намерих си майстора! Приключенията в Африка и купоните в България се замениха от сивота, вечен дъжд, социална изолация и денонощна работа за по-голяма заплата, която (има си хас!) все не стига. Това е то! Няма нищо славно в живота ми тук.Работя в Шотландия, на един малък остров в Атлантическия океан, бурите са страшни... Уж за малко. "Кучата държава" не е подигравка, а комплимент. По-добре е да кажем "Кучелюбната държава". В Англия няма улични кучета. Там кучетата ги гледат добре. Искам да кажа на българските самостоятелни песове: в Англия ще ви сложат в стандартна клетка, ще ви дават нормално (за тях) ядене, няма да ви вали дъждът. Но ще ви кастрират, или както тук казват - ще ви "неутрализират". Ще станете неутрални. Избирайте. На Джони Пенков му хрумна, че от тези мои отворени писма-разкази-есета-фейлетони-"философски" пародии може да се получи книга...Писмата уж са за тесен кръг хора (затова пък какви хора само!), но кой знае - може и на вас да ви се поиска да седнете на нашата маса, да си пийнете от ракията и да си гребнете от кьопоолуто.И да се посмеем заедно!"Сергей Бояджиев

Прочетете повече по-малко

Десетгодишен гледах филма „Даките“. В битка с римляните загина принцът – синът на главатаря. Племето устрои тридневен див купон с танци, вино и веселие – празненство за принца, отървал се от илюзията на този свят. Допускам, че оттогава у мен се породи афинитет към гротеската и вкус към абсурда. Дали аз ги привличам, или селективно попадат на мен – не е ясно. Следващите 55 години обаче ги доразвиха, защитиха и доведоха до апотеоз. Даниел Божков-Дефото

Прочетете повече по-малко

Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага своите разбирания за преломните моменти от историята на България – тези, поради които България е това, което е. Той споделя своите наблюдения и възприятия за социалния живот на българите днес. Висема не ни спестява мнението си, че българите имат много, заради което трябва да са горди, но и че по-решително трябва да се борят за доброто си бъдеще, както и по-уверено да защитават българското. Ненапразно той се спира в заключение на Паисий Хилендарски, чието възвание към българите всички знаем, но не често си го припомняме.Понякога в живота ни трябва огледало, за да осъзнаем нещо, което е толкова логично и естествено ясно. Или трябва чужд човек да ни го каже, а не нашенец. Тогава като че ли чуваме и се замисляме. Надявам се книгата на Ханс Висема да има този ефект върху читателя. Четейки я, аз се замислих за нас, българите, и за нашата България и си казах: Гордея се и обичам България!

Прочетете повече по-малко

2000 г., края на септември. В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице. Реките от мед, масло и конвертируема валута; работа, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага се амбициите сериозно да се коригират, но... не и ентусиазмът. Със заразяващия заряд и наивитет на младостта, с палавия невинен поглед към света Германия, моя любов! ни превежда през лично изстраданите несгоди и победи на един завърнал се в родината корабокрушенец, съхранил спомена за онези времена, в които Европата беше далечна, непозната, лъскава, магична и ужасно недостъпна. За да се завърне триумфиращ с подарък за родителите си – мобилен телефон, тежащ около един килограм. Чак да ти се прииска пак да я спуснеш тая Желязна завеса и... да я залостиш завинаги!

Прочетете повече по-малко

Читателска номинация (2021) за любими мемоари и автобиография „Между две царства“ привлича вниманието с разтърсващи мемоари за смъртоносна болест и лечение, проследяващи пътя на млада жена от диагнозата до ремисията. За щастие, пътят завършва с дълго пътешествие за пълно излекуване и активно себепознаване. Наглед безобиден сърбеж и непосилна умора отвеждат току-що завършилата колеж Сулейка Джауад в лекарския кабинет, където чува присъдата си: „остра миелоидна левкемия“. Занизват се безкрайни 1500 дни на химиотерапия, клинично изпитване и костно-мозъчна трансплантация, в които смисъл и кураж ѝ вдъхва списването на рубриката „Живот на пауза“ за „Ню Йорк Таймс“. След като оцелява, предприема 100-дневно 24 000-километрово пътешествие из Америка, за да се срещне с част от непознатите, писали ѝ в болницата. Научава, че огромна част от хората цял живот се реят между здравето и болестта. „Между две царства“ е проникновена хроника на оцеляването и страстно, емоционално и вдъхновяващо изследване на повторното начало.

Прочетете повече по-малко

Афоризмът е ключ към удивителните и безгранични енергии на Личността. Такива енергии се крият във всеки мъж и във всяка жена. Никога не е късно да ги събудим и животът ни ще се промени по вълшебен начин. Убеден съм, че всеки от вас ще намери своите ключови афоризми. Точните афоризми ни карат да притихнем за миг, откъсвайки ни от реалния свят. И да ни възродят. Това спасява човешката Личност – нейната свобода и любов, от бавното угасване в ежедневието. Намерете своите афоризми и възкресете себе си. Киев, 1 януари 2002 г.

Прочетете повече по-малко

Минимализмът е новият оптимизъм! – хрумна ми преди време, съвсем независимо от тази книга. Но пък споделянето на тази „минималистична максима“ стана повод да се превърна в неин редактор. И така – накратко и направо: „Афоризми от добре (не)познати образи“ е книга с… афоризми, разбира се. Доста необичайно решение за дебютиращ автор. Освен това тя е мистификация и е забавно е да разпознаваш „авторите“ в нея. Двуезична е: оригиналите са на английски, българските версии са всъщност преведените. Авторът — Делян Захариев, е философ — и по образование, и по дух. Но по-скоро философ на живота, съвсем не книжен мислител. Неговите текстчета са леки и елегантно измислени. Понякога прескачат към краткия разказ. Често словесните му стрелички озадачават, отхвърляш ги и докато се опитваш да ги обориш, се улавяш в отстъпление. Защото пътят на обяснението е дотам скъсен, а част от тях са дотолкова прозорливи, че размахват пред лицето ти някаква проста истина — достоверна дотам, че изглежда недоказуема.Елка Димитрова, критик

Прочетете повече по-малко

Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си.

Прочетете повече по-малко

Книгата, която държите в ръце, се състои от уводен текст и стихове на четири от най-представителните хетероними на Фернандо Песоа – Алберто Кайеро, Рикардо Рейш, Алваро де Кампуш и самият Песоа. Обемът, с който са представени отделните хетероними, е приблизително пропорционален на обема на цялото им творчество.Подборът е направен със стремеж да се избере от огромното творчество на Песоа онова, което предава духа на цялото. Консултирал съм се с множество антологии на португалски и испански (между тях на Октавио Пас и Алваро дел Помбо). Стремях се също да не преповтарям съществуващите български преводи на Георги Мицков от 1994 г. и на Румен Стоянов от 2014 г., макар че е неизбежно да има някои съвпадения. Неминуемо някаква роля са играли и моите лични предпочитания.Уводният текст е сравнително обширен, понеже Песоа е слабо познат у нас, особено що се отнася до философския смисъл на хетеронимите и поетичното им значение. Текстът анализира тези аспекти в контекста на периода 1910 – 1930 г., който вероятно е най-вълнуващият в европейската култура от Ренесанса насам.

Прочетете повече по-малко

Райна - Княгинята на бунта е увлекателен и вълнуващ разказ за една от известните личности, свързани с Априлското въстание. Животът на Райна Попгеоргиева е изпълнен с превратности и изпитания, а съдбата ѝ е изумителна. Повествованието, пресъздаващо картината на епохата – преломен момент от историята на България, се опира на повече или по-малко познати факти, почерпени от многобройни източници, но предимно от автобиографията, която Райна написва в Москва, докато учи за акушерка. Княгиня по волята на въодушевения от жаждата за свобода народ, тя отказва да стане придворна дама в двореца на Фердинанд. Разлиствайки страниците на книгата, се докосваме до още интригуващи подробности за една истинска героиня.

Прочетете повече по-малко

На тази планета често гореше въздухът. От многобройното някога племе на неотерите останаха шепа мъже и жени. Те правеха и невъзможното да оцелеят. От месец бе настъпил сезонът на бурите и наелектризираните ветрове. Джунглата – с коварните си дървета и жестоки зверове, настъпваше. За да спасят селището си, неотерите трябваше да го заобиколят с дълбок ров…Преди 9984 години тук кацна звездолет. Не бяха много хора. Нарекоха планетата Неотера, изградиха Лабиринта, а в него укриха всички знания на старата си цивилизация, но космическите варвари се опитаха да разрушат и ограбят Лабиринта…Илюстрциите са дело на Петър Станимиров, колорист е Иван Беров.

Прочетете повече по-малко

Хумус, издаден през 1917 г. и претърпял през 1921 и 1926 г. още две преработени от самия автор издания, е шедьовърът в богатото литературно творчество на Раул Брандао, новаторско произведение с повествование без сюжет и персонажи с карикатурни имена, наречено антироман. Според литературната критика дълбокият психологизъм на автора го сродява с Достоевски, пресъздадената абсурдна атмосфера – с Кафка, диалогът между повествователя и неговото алтер его – с Фройд, а философската тематика го превръща в предшественик на португалския екзистенциализъм. Творчеството му оказва силно влияние върху няколко поколения португалски писатели. Настоящият превод е направен по последното, трето издание.

Прочетете повече по-малко