Издателство Еделвайс

Манфред фон Рихтхофен, или по-познат със своето прозвище „Червения барон“, е най-известният боен пилот от Първата световна война. Неговото име, заедно с емблематичния му червен триплан, се е превърнало в символ на въздушното рицарство и майсторство. Дори повече от век след смъртта му, легендата за германския ас продължава да вдъхновява и вълнува всички, които се интересуват от историята на бойната авиация. С непринуден и увлекателен стил Рихтхофен разказва как за няколко години от млад кавалерийски офицер се превръща в най-успешния пилот от Голямата война. Той бързо се отегчава от позиционната война на земята и преминава към военновъздушните сили, в които открива истинското си призвание. Там, под наставничеството на друг велик пилот – Освалд Бьолке, Рихтхофен развива уменията си на пилот-изтребител, които го превръщат в един от най-успешните въздушни асове на войната с 80 потвърдени победи. Освен хронология на събития от тези години, „Червения барон“ предлага и уникален поглед към еволюцията на въздушната война и личните преживявания на тези, които са били пионери в нея. Разказът на Рихтхофен улавя духа на времето, когато авиацията е все още в своя зародиш и пилотите са повече въздушни рицари, отколкото безмилостни войници в една унищожителна война. Германският пилот също е носител на тази рицарска доблест и затова, след като загива във въздушен бой през април 1918 г., е погребан от англичаните с военни почести.

Прочетете повече по-малко

Михаил Думбалаков (1882–1959) е български журналист и революционер, виден деец на Върховния македоно-одрински комитет и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Роден е в лъгадинското село Сухо (дн. Сохос, Гърция). Двамата му братя също са дейни участници в освободителното движение - Димитър Думбалаков е български офицер и революционер, войвода в акцията на Македонския комитет, а Трендафил Думбалаков се бори като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и загива геройски в битката при Ножот. В своята цялост трилогията „През пламъците на живота и революцията“ надхвърля рамките на обикновената автобиография. Написани в колоритния стил на Думбалаков, когото Светлозар Елдъров определя като „публицист с необуздана фантазия“, трите книги се възприемат по-скоро като художествено произведение, отколкото като строго исторически разказ. Авторът умело преплита личните си преживявания с епизоди от революционната борба и участието си във войните. Той не се колебае да изразява собствени оценки за събития и личности, дори когато те се разминават с общоприетите възгледи. Така Думбалаков затвърждава образа си на един от най-екстравагантните и нетрадиционни представители на ВМРО. Именно поради това трилогията стои далеч от сухия тон на повечето мемоарни книги на дейци от македонското движение и впечатлява с живия, увлекателен разказ на човек, чийто живот е изпълнен с приключения и обрати.

Прочетете повече по-малко

„Дневникът на един беглец“ представлява разтърсващ личен разказ на Сесил Тормай за болшевишката революция в Унгария. Писателка, интелектуалка, известна с патриотичните си възгледи и обществената си дейност, Тормай е издирвана в цялата страна от агентите на Унгарската съветска република. Разчитайки единствено на помощта на приятели и добрината на непознати, тя се придвижва дегизирана и под фалшиво име между различните места, където се укрива.Тормай описва не само отчаянието на обезправените унгарци и терора на комунистическите силоваци, но и тихата решителност на силно набожните ѝ сънародници да преживеят този кошмар, вярвайки в силите на своя народ. Личният ѝ коментар за политическата и социалната ситуация в комунистическа Унгария е плавно вплетен в разтърсващите преживявания в състояние на постоянен страх. Тя води този дневник като предупреждение към бъдещите поколения за това до какво могат да доведат фанатичната отдаденост на утопични идеи и насилственото налагане на един нов социален ред, който силно контрастира на традиционните обществени разбирания и ценностна система.

Прочетете повече по-малко

Данаил Крапчев е човек-институция в политическата и културна история на България. Журналист, общественик и македонски революционер – той е един най-видните и авторитетни личности на България през междувоенния период. Създател и главен редактор на вестник „Зора“, който често е наричан „Българският Таймс“, излизал от 1919 до 1944 г. Един от най-авторитетните и популярни ежедневници през тези години, с огромна заслуга за формирането на светогледа и културата на българите.В трите тома на „Изминат път“ Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на „Зора“, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист – „Пряпорец“, „Илинден“, „Българин“, „Родина“, „Отечество“ и „Вардар“. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание.Статиите в „Изминат път“ обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал – демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, актуални събития в България, съседните ни държави и Европа, болшевишкия експеримент. Един раздел запознава читателите с историческите прозрения на историка по образование Крапчев, с неговите портрети на видни личности, предимно от македонското движение (сред тях и няколко живи скици на Яворов), както и пътни бележки, към които журналистът е бил предразположен.

Прочетете повече по-малко

Разказаното в тази книга е част от дневника, който една българска медицинска сестра си е водила по време на Първата световна война, докато се грижи за ранените войници. Благодарение на нейните записки, ние имаме възможността да видим войната от другата страна на медала, не тази бляскавата, на геройството и военните победи, а тази на осакатените и болните, които са резултат от всеки военен конфликт. Сестра Евга, с характерната за една жена емоционалност, записва своите размисли върху войната и нещастията, свързани с нея – както на фронта, така и в тила. Всичко това, примесено с нейните лични душевни терзания, ни предоставя чрез този дневник един необикновен поглед към Първата световна война.Разбира се, имаме и мъжкото впечатление от войната. Получаваме го от подпоручик Тихол – възлюбеният на сестра Евга. Грижейки се за него, тя тайно чете записките му, правени при отбраната на митичния Каймакчалан. И така, преплитайки се, разказите от двата дневника описват двете лица на войната – героизма на българските войници, защитаващи родината на фронта и страданията на тези в тила, изпитващи последствията от нея.

Прочетете повече по-малко

В трите тома на „Изминат път“ Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на „Зора“, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист – „Пряпорец“, „Илинден“, „Българин“, „Родина“, „Отечество“ и „Вардар“. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание.Данаил Крапчев е човек-институция в политическата и културна история на България. Журналист, общественик и македонски революционер – той е един най-видните и авторитетни личности на България през междувоенния период. Създател и главен редактор на вестник „Зора“, който често е наричан „Българският Таймс“, излизал от 1919 до 1944 г. Един от най-авторитетните и популярни ежедневници през тези години, с огромна заслуга за формирането на светогледа и културата на българите.Съдържание:

Прочетете повече по-малко

В „Спомени и преживелици“ полковник Григор Преславски – български военен аташе в Петроград по време на съдбоносните години 1914–1915 – ни отвежда зад кулисите на Руската империя в навечерието и началото на Първата световна война. С око на опитен офицер и аналитичен ум, Преславски описва с изключителна детайлност военната и политическата обстановка в Русия, характерите на ключови фигури като Николай II, императрица Александра Фьодоровна и Распутин, както и напрегнатите дипломатически отношения, довели до глобалния конфликт. Книгата е не само свидетелство от първо лице за едно драматично време, но и ценен стратегически анализ, създаден с обективност и проницателност. Тя предлага рядка възможност да се надникне в закулисието на руската дипломация, армия и дворцови интриги през погледа на български офицер, оказал се в сърцето на бурята.

Прочетете повече по-малко

Сборникът „Шепот от Сакар“ ни отвежда в българското село от времето на нашите дядовци и пра-дядовци. С майсторството на старите класици Галина Танева разказва за живота в подножието на Сакар планина. Битието в българското село е простичко и подчинено на няколко основни начала – връзката на българина със семейството и децата му, източниците на сила за селянина – земята и вярата в Бог, дълбоката симбиоза на човека с животните около него. В разказите умело са вплетени някои местни легенди и са описани български народни традиции и обичаи. Авторката сякаш с невидима четка съживява хората по мегданите, калдъръмените улички с малките си дюкянчета, природните стихии и борбата на хората с тях. Героите ѝ живеят отруден и невинаги радостен живот, преживяват своите нещастия, за да се завърнат по-добри хора и накрая да получат отплата за своето трудолюбие, честност и човечност. В центъра на цялото повествование стои манастирът „Света Троица“ край с. Устрем, който съхранява множество легенди за български хайдути и пази българщината в този край.

Прочетете повече по-малко

Искам да благословя този роман. Защото - както е казал Джон Дън - не питай за кого бие камбаната - тя бие за теб! Един млад мъж иска да спаси своето дете. Като му подари живота си. Това е толкова силно, че смразява и обезоръжава! (Калин Терзиски)Малко момиче пострадва при игра. Необходима е сложна операция, която финансово е непосилна за родителите. Притиснат от ситуацията, бащата избира немислимото.Крансноречиво този разголващ роман ни показва, че във всеки от нас се крие малък герой, но също така поставя и изключително сложните въпроси - какво всъщност е геройството и каква е цената на човешкия живот? (д-р Росица Колева)Новото издание на "Измама" е продиктувано не само от интереса към книгата, но и от нейната значимост и непреходност. Макар че действието се развива в България, темите тук са общочовешки. Те нямат време, място и държава. Но това е Мартин Ралчевски - талантлив, вярващ, сантиментален и искрен до болка. (издателство Еделвайс)

Прочетете повече по-малко

Белетриста и запасен офицер Кирил Искров е участник по бойните полета, в случая той пресъздава атмосферата на военните години в България под формата на кратки художествени разкази. Избира за име на своя сборник една от най-славните български военни епопеи - „Дойран“. Разказите му не описват само военните действия на фронта, нито се ограничават само в периода на войните, а обрисуват случки както преди тях, така и след приключването им. Героите им са както военни, така и обикновени хора от тила. В тях присъстват всички лица на войната - героичното и трагичното, благородното и уродливото.След повече от 100 години от тези събития, отдавна живеейки в мирни времена, имаме възможност чрез тези разкази да се запознаем с войната в различните ѝ измерения и проявления.

Прочетете повече по-малко

Сирма си има всичко – спокоен дом, любящи родители и добри другари. Но животът ѝ се променя завинаги, когато губи двете си най-скъпи приятелки от банда разбойници. Първенците на селото се страхуват да се опълчат на неправдата и оставят делото безнаказано. От Сирма искат да мълчи и да преглътне болката, но тя осъзнава, че усмивката и мълчанието не са полезни като хайдушките пищови. На Гергьовден осемнайсетгодишната Сирма се облича като мъж и оглавява своя собствена хайдушка дружина, посветена на закрилата на планинските села от тиранията на Амза бей и неговите главорези.Но пътят на хайдутина е суров – смъртоносните сблъсъци със свирепи разбойници, оцеляването сред стихиите на планината, както и озверяването на собствената ѝ дружина, са тежки товари, които тя сама поставя на плещите си. А другарите ѝ по оръжие дори не знаят, че ги води жена.

Прочетете повече по-малко

„Емигрант“ е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях – лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения. Издателство „Еделвайс“ Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох „Емигрант“.Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това – държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга! Калин Терзийски

Прочетете повече по-малко

В книгата Ариго Петако ни разказва правдиво за легендарните дела на префекта Чезаре Мори – неподкупният чиновник, изпратен от фашисткото правителство в Сицилия със задачата да смаже мафията. Задача, с която той се заема незабавно и изпълнява с голяма ефективност, благодарение на неортодоксалните методи, които използва, и огромния ресурс, който му бива предоставен: малко военно формирование, цялата прокуратура на Палермо и изключителните правомощия, които той ползва дори отвъд границите на закона. Неговите енергични действия допринасят за почти пълното унищожение на основната структура на сицилианската организирана престъпност и дават ценни аргументи на Мусолини, които той ползва в своята пропаганда. Но когато Мори започва да става твърде известен и най-вече когато започва да разследва високите етажи на властта, бива отстранен, а следите от работата му – старателно заличени. „Железния префект“ е една типично италианска история, фокусирана върху личност първоначално митологизирана, а впоследствие пренебрегната; личност, която Петако, верен на историческата истина, изважда от забрава.

Прочетете повече по-малко