Прочитът на книгата „Разкази от корена“ е като пътуване в магичната гора. Разказите са парченца от топло, родопско одеяло, което авторката е изплела, за да ни напомни колко е важна почитта към корена и завръщането към едни отминали ценности-като дълг, чест, прошка, дружба, които ни държат изправени и с ясен поглед. В книгата са вплетени умело темите за осиновяването, трудното зачатие, греха, самотата, саможертвата и дадените обети.
Кристина Палазова отправя посланията си както чрез личната си история, магично, описана в разказа „Дар от праскови“, така и чрез разказите за своите предци и други родопчани, живели по необятната родопска земя. Когато препрочита книгите, описващи миналото на селото на предците й-Чокманово, тя се вдъхновява от делата на отколешните българи, които живеели с мисъл за общността си. Най-вече с гордост я изпълват делата на нейния праотец хаджи Ангел Каишев, построил черквата „Свети Архангел“. Той докарва от Серес сам на муле първата камбана в околията, а една от одаите в дома си превръща в българско училище в селото. Делата на хаджи Ангел, променят и самата авторка, насърчават я да постави на нова плоскост съществуването си, като организира родови срещи, събира отминали истории и семейни реликви. Тя се превръща в изследовател и пазител на родовата памет и езика български. В някои от разказите умело е използвана и автентична родопска реч, но не за да затрудни читателя, а за да го отведе по-бързо до един отколешен свят, в който мирише на клин, а гостите са посрещани с резлива бърканичка.
Написаното е като лечебен извор, от който да напоим изпръхналите си устни и жадните си за устои души. То идва съвсем навреме „когато сме се отделили от земята, от корените и от родовете си“, из „Разкази от корена“. Всяка дума оставя усещане у читателя, че авторката е достигнала до живата си вода, защото така би могъл да пише само човек, който е открил своето пъзелово парченце в цялото, мисията и посоката си….Самата Здравка Евтимова пише за Кристина Палазова, че разказите й „са чисти като изворите в Родопите, свежи като вятъра, който целува тази велика и неразгадаема българска планина“. Мина Узаничева от списание „Биограф“ споделя, че „текстовете на авторката доказват нейния талант не просто да пише разкази, а да създава вълшебства, както и че ако Андерсен беше роден през двадесет и първи век, той сигурно би избрал Кристина Палазова за прототип на някой от образите в своите приказки“.
Приходите от продажбите на книгата „Разкази от корена“ писателката дарява на фондация „Искам бебе“, като акт на благодарност към Вселената, която отвръща на молитвите й с две дългоочаквани рожби. През 2012г. самата тя получава безвъзмездна психологическа подкрепа от „Искам бебе“, когато в нейния тунел е най-тъмно. Единадесет години по-късно, авторката пуска хляба си по водите и се надява друга двойка с репродуктивни проблеми да го намери, след това тя да помогне и тъй насетне, и тъй насетне…
Като „полива“ корените, разпрострели се в недрата на земята ни и дарявайки средства, за да се роди още едно българско дете, Кристина Палазова свързва миналото и бъдещето в едно цяло и го превръща в дар, в нейния дар за Вас…
„Ключът първо се заинати, сякаш святото място искаше да изпита волята и търпението й, но сетне църквата я допусна в прохладните си покои. Сега, когато Бог я беше дарил с най-желаното-рожби, старата черупка се пропука и оттам се появи една непозната дори за нея жена, готова да изследва миналото и корените си. Искаше да дава, да помага, и да огрява пътя на тези около нея. Душата й отдавна се луташе в търсене на смисъла да е тук. Няколко месеца я деляха от момента, в който тя усети посланието на тези, живели преди нея. Мост, мост щеше да е между миналото и сегашното…… “, из разказа „Ключът“.
Прочетете
повече
по-малко
