{"product_id":"buntyt-na-belgunite-slav-hr-karaslavov","title":"Бунтът на Белгуните","description":"\u003cp\u003eМайсторът на българския исторически роман \u003cstrong\u003eСлав Хр. Караславов\u003c\/strong\u003e (1932-2002) отново ще заеме полагащото му се място в книжарниците. Благодарение на Издателска къща „Персей“ и с подкрепата на Министерството на културата излезе непознатият му роман „\u003cstrong\u003eБунтът на Белгуните\u003c\/strong\u003e“. Ръкописът бе редактиран и подготвен за печат от сина на автора – белетриста \u003cstrong\u003eХристо Караславов\u003c\/strong\u003e.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eРоманът запълва празнината за събитията преди популярната трилогия на \u003cstrong\u003eСлав Хр. Караславов\u003c\/strong\u003e „\u003cstrong\u003eИ се възвисиха Асеновци\u003c\/strong\u003e“. Книгата проследява напрегнатото време около \u003cstrong\u003eвъстанието на Асен и Петър\u003c\/strong\u003e, с което българската държава е възстановена в края на 12. век.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eДействието в романа започва през \u003cstrong\u003eесента на 1185 година\u003c\/strong\u003e, когато двамата братя от рода на \u003cstrong\u003eБелгуните – Асен и Теодор\u003c\/strong\u003e, се завръщат от неуспешното си посещение при нововъзкачения на трона \u003cstrong\u003eвизантийски император Исак ІІ Ангел\u003c\/strong\u003e. Посещението не само не постига никоя от предвидените цели, но и завършва оскърбително за братята. Обидата и гневът ще ги накарат да потърсят съмишленици във владенията им около крепостта Търнов, за да тръгнат на директен, макар и рискован сблъсък с наглед непоклатимата империя на ромеите.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eНаписан с обичайното сюжетно майсторство и пъстрия език на Слав Хр. Караславов, \u003cstrong\u003eтози роман разкрива чудата панорама от причини и следствия, дребни детайли и глобални зависимости, обуславящи едно от значимите събития в старата ни история\u003c\/strong\u003e – възстановяването на средновековната българска държавност.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eСюжетът следва хода на въстанието – от бесовската ярост на началото при освещаването на църквата „Свети Димитър“ през \u003cstrong\u003eесента на 1185 г.\u003c\/strong\u003e до особения мир, сключен под стените на Ловешката крепост през пролетта на 1187 г. Битките са част от действието, но те далеч не са център на романа, който повече се занимава с изконната \u003cstrong\u003eвзаимовръзка между психологията на гнева и механизмите на властта\u003c\/strong\u003e, предадена чрез успоредицата от въстанически действия и ответната им реакция от страна на византийската аристокрация. Всичко е в някаква постоянна симбиоза - гневът като споделена отговорност срещу силата на страха като гарант на всяка власт. Едно угрижено братство срещу една обгрижвана самота.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eКакто и в другите исторически произведения на Слав Хр. Караславов, внимателният читател би доловил три пласта на историческия сегмент. В основата, разбира се, е непокътнатият исторически факт, без който всеки исторически роман се превръща в бутафорна фантасмагория. Историчността винаги е силна в \u003cstrong\u003eроманите на Караславов\u003c\/strong\u003e (историческият материал за написването на романа „Солунските братя“ е събиран повече от 17 години). Но чистата историчност е поле на историците, а не на писателите. Историците ни описват епохата, писателите ни потапят в нея. И тук идва едно чисто авторово докосване до легендите, до мъглявия шепот на миналото, до дръзкото мълчание на апокрифното, в което оживяват имена и сказания - ...\u003cstrong\u003eБелгуните\u003c\/strong\u003e… \u003cstrong\u003eБоян\u003c\/strong\u003e \u003cstrong\u003eмагесник\u003c\/strong\u003e… \u003cstrong\u003eпредтеча\u003c\/strong\u003e. Третият пласт е чисто фолклорен, съседски, пиперлив, почерпан от пъстрото тракийско детство.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003eТрудно съвременният читател би се ориентирал в етнонима „власи“, използван свободно в този роман, ако никога не е попадал в следите на фолклорното значение на тази дума, познато по поречието на Марица – „власи“ – тайнствените, полумитични свободни овчари, идващи някъде от Балкана, водещи стадата някъде на юг, неразговорливи, неговорещи, добри стопани, но призрачни в своята необщителност, опасни, макар и не много, последните наследници на древните траки, може би? Дали става дума за \u003cstrong\u003eзагадъчната общност\u003c\/strong\u003e на каракачаните или за някои техни сродници – фолклорът не дава отговор. Авторовите опит и въображение са още по-малко длъжни да ни го дадат. Но тези горски скиталци с дребните им кончета са съществена част от тази книга, така както детството ни винаги е съществена част от това, което създаваме.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eДинастията на Асеневци\u003c\/strong\u003e (Слав Хр. Караславов приема названието Асеновци) управлява \u003cstrong\u003eВторото българско царство между 1187 и 1280 г.\u003c\/strong\u003e Самите те се считат за наследници на българските царе \u003cstrong\u003eСимеон I\u003c\/strong\u003e и \u003cstrong\u003eСамуил\u003c\/strong\u003e. От друга страна, в кореспонденцията си с папата Калоян използва титлата „\u003cstrong\u003eимператор на българи и власи\u003c\/strong\u003e“. Може би затова някои румънски историци считат, че Асеневци имат влашки произход. Според български историци като Петър Мутафчиев „власи“ не е етноним, а неетническо наименование на мигриращи овчари. Това защитава по художествен начин и авторът на романа.\u003c\/p\u003e\n\u003cp\u003e\u003cstrong\u003eНеслучайно Слав Хр. Караславов е наричан „сърцеведът на историята ни“. „Бунтът на Белгуните“ е още един от романите, които биха могли пълноценно да потвърдят това определение.\u003c\/strong\u003e\u003c\/p\u003e","brand":"Персей","offers":[{"title":"Слав Хр. Караславов","offer_id":55602585796948,"sku":"9786191612949","price":6.65,"currency_code":"GBP","in_stock":true}],"thumbnail_url":"\/\/cdn.shopify.com\/s\/files\/1\/1024\/7520\/2900\/files\/9786191612949_1bab4770-8b03-4899-bc1e-4dd902567753.jpg?v=1780000911","url":"https:\/\/359knigi.com\/products\/buntyt-na-belgunite-slav-hr-karaslavov","provider":"359 книги","version":"1.0","type":"link"}